Книгите от детството, са онзи първи светъл лъч който оцветява света, в фантастични цветове. Те, макар и не съзнателно, са формирали мирогледът ни и ако днес сме такива каквито сме, то до голяма степен го дължим и на тях. Тези книги (не говоря за типичните народни опростени приказки) са едни ос първите мерилки и палитрички, с чиято помощ оценяваме и оцветяваме света. От тях сме се учили да правим разлика между добро и зло, между грозно и красиво, до голяма степен те са формирали мирогледа ни.

Книгите от моето детство, приказките които са ми чели за лека нощ, кратките разкази за деца, бяха доволно странни и нетрадиционни. И ако днес съм леко щипнат във акъла и не съвсем праволинеен (какъвто се харесвам, пък вие ако щете) до голяма степен го дължа на тях.

Сред най- любимите ми книги, например беше „Бертолдо Бертолдино и Какасено” на Джулио Чезаре дела Кроче. Много се смях и плаках с глупавите и, и умни герои. Много от сценките и диалозите си спомням и до днес, макар че се загуби още в детството ми, при развода на нашите. За съжаление Книгата има едно единствено издание и е отдавна изчезнала. Надали ще имам удоволствието да я чета на своите деца (когато евентуално ги създам). Отгласи от книгата има тук.

Сред най- любимите ми приказки бяха и „Девет приказки и две в повече” на Карел Чапек. Този човек е просто гениален! И до днес си спомням например „...но ще ми трябват много пари, казал детективът. Те му дали много пари и той поел по широкият свят” както и разните определения защо Валтава е така блестяща и мн. др. Слава богу те са многократно преиздавани (защото и тях съм затрил) Ето най новото издание тук .

Прекрасни спомени имам и за малко объркващите, понякога разплакващи „Приказки за страната Алабашия” на Карл Сандбърг (тук и там ). Още си спомням за село Дробчета С Лук, за Зигитата, Приказките за буквата Х, за родените в огън. Бяха прекрасни, цветни, пъстри. За съжаление останаха у една бивша приятелка която се влюби в тях.

Ами онези невероятни „Приказки от стари времена” на Ивана Бълич, колко нощи съм се крил под одеалото, с фенерче за да ги чета! Пълни с великани, зли вещици братоубийства, златни момичета и какво ли не. В тях имаше всичко, завист, злоба, доброта, човечност, топлота, те бяха искрени като живота. Отделни разкази, има тук, тук. За съжаление книгата не е преиздавана.

Безкрайно любими бяха детските стихове на Джани Родари много от които помня и до днес наизуст. Още имам онази прекрасна книжка „Продавач на надежда”. Мисля си понякога дали пък тези стихчета не са за родителите които ги четат на децата си! Тук е едноименното стихче, също така Джелсомино И Лукчо. Не можах да намеря „Приказки по телефона” но те са преиздадени, ето ги тук .

Тук разбира се не вдигам дума за популярните за всяко детство „Пипи” "Карлсон"  Емил от Льонеберея"  "  "Малкият Мук"   "Том Сойер"    "Патиланско царство" "Приказки на братя Грим"  "Приказки от 1001 нощ"   "Андерсенови приказки"   и много други популярни за всяко детство детски книжки.

"Маугли" например беше, първата книга, на която се учех да чета, доста преди първи клас. Още помня уникалният всепомиряващ израз, на животинското многоезичие, на които, мечката Балу, обучаваше малкият Маугли- ние с теб сме от една кръв, аз и ти (представете си как звучи на змийски- колоритно нали).

„Малкият принц” „Алиса” и „Мечо Пух” за съжаление не са книги от моето детство. Тях прочетох доста по- късно, като юноша бледен. Това за съжаление понамали прекрасното им внушение. Жалко, че не съм ги имал като дете.

„В страната на легендите” я няма никъде вече, не е преиздавана, няма я и като файл и е най вероятно е безвъзвратно загубена за поколенията деца. Прекрасна е, аз все още я имам. Както и спомените за първите срещи с крал Артур и неговите рицари, Робин Худ, Ловеца на плъхове, Летящият холандец и Доктор Фауст. Помня как си преразказвахме приказките в беседката пред блока вечер, докато всички дружно треперихме:)

„Дечко Палечко и петлето Клечко” на Стефан Мокрев беше голяма забава. Много самобитна и шантава книжка. За съжаление никъде я няма.

„Приключенията на Моливко и Сръчко” на Юрий Дружков, също спада към видовете приказки в черната книга, а какви приключения само, какви картинки, колко фантазия, жарко!

„Африкански приказки” „Индийски приказки” „Френски приказки” с прекрасните си илюстрации (особено индийските), пълни със странни екзотични имена и места, също са безвъзвратно изчезнали. „Приказки от тропическата гора” на Орасио Кирога се е изгубила нейде в дебрите на порастването.

„Хитро огледало” пък, на Иван Кръстев и Иван Димов беше една от най прекрасните ми и любими детски книжки. Адски колоритна и самобитна! Мисля че доста е повлияла на изборите ми, та дори и на начинът ми на писане и мислене. още помня стихчета като:

„Носете ми букети от трева

овцата- юбилярка се развика.-

Лалетата преглъщам аз едва,

а розите пък- ми бодът езика!”



или пък:

-Ей ти, силен питон,

колко мляко пи? – Тон.

-А защо не пи грам?

- Да не стана пиграм!





Ако имате идея къде могат да се намерят някои от тези книжки, драснете някой ред.

А кои бяха вашите любими детски приказки?

А дали съм прав, за това че приказките от детството, са ни оформили такива каквито сме?