1. Кратка история на Хамас. Ама много кратка.

"Хамас" е съкращение от "харакат ал-мукавама ал-исламия", т.е. "ислямско съпротивително движение".

Организацията става известна едва през 1987 г., когато изведнъж открито се появява на обществената сцена като групировка с консервативно-ислямистка ориентация, оспорваща си терен със светски ориентираната Организация за освобождение на Палестина (ООП). Дотогава Ясер Арафат, който по незнайни причини за мен получи Нобеловата награда за мир с право е считан от Израел за терорист, а водената от него ООП за терористична организация.

С появата на „Хамас” Израел допуска една грешка. Търсейки противовес на терориста Арафат, еврейската държава подкрепя в началото новата организация с религиозни елементи в окупираните територии. Още повече, че дотогава „Хамас” развива благотворителна и хуманитарна дейност (какво цели с нея е отделен въпрос).

От 1987г. – годината на първата интифада, обаче „Хамас” се опитва да играе на два фронта – срещу ООП на Арафат с цел да отнеме ръководната и роля в палестинските територии и срещу Израел.

През 1993г. Израел и ООП подписват договора от Осло. С него става формално взаимно признаване на двете страни. В крайна сметка изпълнението на споразуменията от Осло бе блокирано поради неспособността на ООП да контролира действията на палестинските екстремистки организации, основната от които е „Хамас” и поради нежеланието на Израел да се изтегли от спорните територии, без да е получил исканите гаранции за сигурност  (нещо, което е в реда на нещата). "Хамас" осъждат политиката на ООП  като отказ от националните интереси на палестинците и не участват като политическа сила в първите парламентарни избори през 1996 г. Как започва да действа „Хамас”. Да търси нови пътища за преговори, да установи контакти с ООП за изглаждане на различията, да потърси контакти в международните среди благосклонни към палестинските глезотии – не ! Така би постъпила една нормална политическа организация. Но „Хамас” не е обикновена организация. Тя е терористична с религиозен оттенък. "Хамас" организира заедно с още по-радикалната група "Ислямски джихад" най-тежките терористични удари срещу Израел и в самата еврейска държава - които през 1996 г., след убийството на Ицхак Рабин, значително допринасят за това на негово място да бъде избран Бенямин Нетаняху. Но понеже терористите пращят от акъл и бомби докарват на мястото на Рабин един израелски ястреб – противник на преговорния процес с палестинците и споразуменията от Осло. Дали е случайно. Мисля, че не. Целта е била да се минира мирният процес.

Любопитно е кой американски президент за пръв път употребява термина „палестинска държава”- о, чудо – това е най-обвинявания от либерални интелигенти и арабски ислямисти Джордж У. Буш. Това като малко отклонение.  Месец след терористичните удари на 11 септември 2001 г. Джордж У. Буш излага пред Конгреса плана си за създаване на "независима палестинска държава, при условие, че тя не оспорва правото на Израел да съществува". Този план стана част от "Пътната карта към мира", която Буш съгласува с трите останали участници в т.нар. квартет - ООН, ЕС и Русия. Те я приемат и подкрепят. За първи път в историята си израелско правителство гласува "за" създаване на суверенна палестинска държава като единствен път за омиротворяване на региона. Независимо че този план включва разрушаване на израелските селища в окупираните палестински територии. Премиер министърт на палестинската автономия Абас призова своя народ да прекрати интифадата и заклейми насилието на Хамас, "Мъчениците от Ал Акса" и Ислямски джихад като "тероризъм".  В хартата на „Хамас” е записано, че се бори за унищожаването на Израел и създаване на "Палестинска ислямска държава върху територията на ционисткия субект, Газа и Западния бряг". Да обърнем внимание на тази малка разлика – Нормалните организации в Палестина се борят за палестинска автономия и държава, но без да се ликвидира Израел !!! Но да продължим.  Постепенно Ясер Арафат изпуска от контрол  радикалните политически организации. Палестинският народ се радикализира и губи реална представа за конфликта, търсейки девици в рая обещани от ислямистите терористи. Арафат вече няма политическо влияние и през 2004 г. умира в Парижка болница. Имаше страшно хубава жена, ама страшно. Той не търсеше девиците в рая. Беше стъпил по-здраво на земята. Поне на стари години. Не одобрявам връчването му на Нобеловата награда за мир. Все пак беше терорист.  Междувременно Израел успява да ликвидира голяма част от лидерите на „Хамас” - на първо място основателя на организацията шейх Ахмед Ясин, и настоява  Махмуд Абас, наследил Ясер Арафат  да вземе енергични мерки срещу групировката. И тук е другият преломен момент. Вместо да хване здраво нещата в свои ръце, получил доброто благоразположение на т.нар. врагове – САЩ и Израел и да ликвидира октопода „Хамас”, Абас от страх за гражданска война оставя тумора да се разраства. Удобният момент за създаването на Палестинска държава отново е пропуснат заради мекушавостта на палестинският лидер. Въпреки това Шарон започва изтегляне на израелско население от окупираните територии. Без да има гаранциите за сигурност на палестинската автономия. И как реагира „Хамас” на този жест и продължаване на процеса по създаването на палестинска държава. Отново като терористична група -от момента, в който евреите напуснаха ивицата, Хамас започна да обстрелва напосоки израелската територия. Избухнаха и междуособици между някакви неясни палестински групи, които се поизбиха. Веднага започна и отвличането на европейски журналисти и наблюдатели, аташирани в Газа да отразяват напредъка й. Те бяха освобождавани срещу откуп. Даже леко наподобяват и сомалийските пирати с тези откупи. Но да махнем с ръка на този дребен факт – какво значат тук няколко си европейски журналисти и наблюдатели на фона на „справедливата” кауза на Хамас. Все пак движението „Хамас” решава да се легитимира, участва и спечелва парламентарните избори в автономията през 2006г. После настават едни баталии с президента на палестинската автономия Махму дАбас и в резултат на ожесточени боеве палестинците установяват пълен контрол над ивицата Газа. Следват конфликтите с Ливан и нанасянето на израелски удари по терористичните групировки в Газа, включително с навлизането на сухопътни войски, които след изпълнението на хуманитарните си цели – прочистването на земята от отровата на тероризма се изтеглят от нея.

 Борбата продължава. Каква е идеологията и целите на „Хамас” в следващият епизод. Един от методите тази организация да проникне дълбоко в палестинският народ е разгръщането на  локална дейност като благотворителна организация, изградила обхватна социална мрежа, която е от полза за много обеднели семейства. Така най-бедните и озверени палестинци са обхванати в мрежата на отровния паяк. За отровата следващият път.