In memoriam

Танцуваме ли, танцуваме ли. Носим се в ритъма на страстно танго-едно напред, две назад. Сложила  лапичките  си през кръста ми, а аз ръцете си  на раменете ти ( ако котките имат рамене. ) Ако ни беше съзрял някой” гларус” би се изразил така за част  от крайниците ти-френско бедро,приятно окосмено( в черно-бяло).
Tанцуваме ли, танцувaме ли- макар че е приятно, вече се чувствам страшно изморен. Моля те да спрем, но ти танцуваш така  сякаш това е последният ти танц.
    Събуждам се, плувнал в пот, прегърнал  чаршафа и разбирам, че наистина те няма. За тебе напомнят само черно- белите косми  по  него и по мен и следите от лапичките ти по  белия теракот.
 18.06.2015