McDollars™

от monnio на 06 януари 2008, 21:52

Категории: Размисли
Етикети: mcdonalds , mcdollars , макдоналдс

 

    Удивително е колко много омраза може да предизвика някакъв си производител на подметко подобна храна. Още по удивителен е феномена, че именно злополучния производител на храни е сред символите на страната променила себе си и света с конвейра, рок енд рола, персоналния компютър, промиващото мозъци, но пък зрелищно кино и Интернет.



    Едва ли има нейде по света по мразен производител...



    Може би дори не са усетили, как са станали символ на империалистката политика на Чичо Сам.


    Щом си такъв символ, няма как да ти се разминат и  такива протести.

    А Мак Доналдс са вече навсякъде.

    Дори и на луната.



    Достъпни почти за всекиго ...



    Веригата се прави, че всичко е на ред, но ние знаме за ужасяващите последици от пристрастяването към начина на живот, който те пропагандират.



    И ето отново момчетата от Ska-P. В латинска Америка гринговците не са популярни. Факт.



    Всичко това обаче има цена и обяснение. Не може да не обърнем внимание на това! Обикновено дете, или не съвсем?



    А преди бяха съвсем други ...



    Въпреки всичко не е редно да се приписва и това.





    И тъй нагледах се на ужаси и реших да проверя - какво казват от компанията за храната която предлагат и дали коментират някак обвиненията на света към тях. Уви, на страницата на Макдоналдс България липсва апология. Вместо нея там може да се намери само нещо като обяснение за ползите от редовното хрупане на мак манджи, но не и истинска контра на обвиненията.



    Колкото до сайта, за него може да се каже без колебание, че е въплъщение на лошият вкус, както и сандвичите на фирмата. Поне мен много ме дразни звучащата из целия сайт песничка. Има бутон за изключването и, но той е забит в долния ляв ъгъл. Явно хората от компанията предполагат, че тя се харесва на посетителите, колкото и на тях самите. За това злополучната песничка зазвучава отново и отново при сърфиране из сайта им, дори да сте я спрели вече.



    Дали има лесен отговор на въпроса - защо символи на САЩ в очите на мнозина по света са производители на подсладена вода и сандвичи с вкус на пластелин, а не Форд и Гугъл? Е, лесно е да се каже, че вторите символизират прогреса, а първите упадъка на човека и изпадането на индивида от нормите на обществото. Трудните оговори ще намесят политика, история и икономика. Неизбежно ще се стигне до съвременната икономика и процесите, които я водят из лабиринта на времето и обстоятелствата. Нямам сили и способности да се намеся с ясна и аргументирана позиция сред вторите, за това и няма да го сторя. Ще разкажа само две кратички истории свързани с Мак Доналдс и вероятно емблематични за начина по който света възприема тази компания.

    Първата е мой спомен. Преди доста години в един топъл есенен ден пиехме бира на открито. Тези фургончета с пластмасови столчета и масички на обръщалото на трамвай №5 ги няма отдавна, но са останали в спомените на мнозина, както разбирам всеки път щом река да разкажа историята. Седяхме и смазвахме добрите отношения със сестрата на тогавашното гадже чрез бирички и духовитост. Към обед на маса до нас седнаха двамина изгладнели и не особено угледни балкански субекта. Единия бе на около 30 години и умерено симпатичен, вторият бе между 30 и 50 години, към 170 с дребни недоверчиви очички, теме покрито с рехави кичури коса от едното към другото ухо и леко прегърбена фигура. Ръфаха кебапчета в питка с настървението на гладен помияр. Не щеш ли към тях се присъедини запазила част от младенческата си красота жена. Тъй се случи, че за момент настана тишина и чухме реплика отправена към нея от по-смешния чичка: „Абе ти какво правиш тук? Това място не е на нивото ти, ела ще те заведа в Мак Доналдс” . Не щеш ли от всички околни маси хората взеха да се правиват подобно на нас тримата в опити да си поемат въздух.

    Втората е с мой приятел. Преди няколко години имаше серия от командировки в югоизточна Азия. Няма да разказвам как са чакали 20 минути да им донесат поисканата от него вилица в Тайпе, нито за среднощните пазари. След два дни отчаяни експерименти той заедно с италианския си колега открили къде в се прави най-вкусната храна в града и дори в страната. Там срещнали и други омършавели европеиди, американци, австралийци, европейци ... всички до един изглеждали много щастливи щом получавали хамбургери и картофки от Мак Доналдс.

    Моето послание ли? Няма, но отношението е ясно.