Размисли по никое време

от micromax на 14 ноември 2006, 09:38

Категории: Нещата от живота
Етикети: живот , депресия , траги-комедия , гадост

 
Животът ми в момента е траги-комедия. Няма да се впускам в подробности. Просто ще се опитам да поразсъждавам малко върху това. Какво всъщност те прави щастлив, какво тъжен, какво те прави от щастлив тъжен и обратно... все неща, които всеки си мисли, всеки си ги разбира по негов си начин и всеки се чуди за какво трябва да се дъвчат едни и същи глупости постоянно.
Сигурно защото докато ги дъвчиш и се успокояваш. А ако не можеш? Ако заради дъвченията затънеш по-надълбоко и само вложиш нещата. А де... За какво ли ми е изобщо да рискувам и аз да затъна.
Но така и така вече съм започнал и да продължавам напреде.
Какво може да те накра да се развеселиш след като си тъжен:

1. - Ами обратното на това, което те е направило тъжен. Да но самия факт, че съзнателно се опитваш да намериш обратното на причината направила те да се чувстваш гадно те кара да мислиш за причината и да продължаваш това чувство. Ами ако не я намериш и само си се мъчил. Риск печели - риск губи. Количеството на печалбата е право-пропорционално на количеството вложен риск. Обаче, ако в момента не ти се рискува какво да правиш....

2. - Опитваш се да забравиш това, което те е направило тъжен...
На теория е перфектно, но само на теория. На практика е невъзможно. Как можеш да забравиш нещо, което те е накарало да изразходиш толкова много емоционален заряд по него. Ако го забравиш трябва да си пълен дебил, или да имаш тотален котрол над съзнанието си. Отхвърляме и тази възможност.

3. - Народа е казал - "Времето лекува" Но не е казал каква е количествената величина на времето. Колко ще ти трябва да се излекуваш. Според мен не самото време лекува, а това, че докато чакаш да те излекува се случва нещо от горе-споменатите. За да се замислим до каква степен лекува времето трябва и да се замислим до каква степен е силно това, което се опитваме да излекуваме и стигаме до обратна пропорционалност. Ето че пак се намесе математиката.

4. - Мисли за друго, било то и не противоположно. Това според мен работи най-добре при мен. Проблема е, че всъщност нищо не лекуваме а само се залъгваме. Донякъде това обобщава всичко казано горе. Докато мислиш за друго, се минава време, докато се мине време, може да се случи нещо от точка едно или две. Но изпълнението на точка едно е малко под въпрос, освен ако не си с 2 процесора.

А не е ли всичко това бягане от отговорност.
5. -  Приеми истината такава каквато е и стани прител с нея. Всяко зло за добро. Това е супер. И звучи добре и в крайна сметка пак си на печалба. Да ама проблема на злото е, че в момента в който се случва, то си изпълнява основната задача да ти стане гадно. Като ти е гадно, колкото и да се опитваш да се самозалъжеш пак ти гадно. Трябва да чакаш момента да разбереш, че това е било за твое добро... А .... пак се върнахме на 3. Явно народа е бил много умен, щом винаги до него опираме.

Да но ти може да си изрод и да искаш винаги да ти е добре и никога да не се чувстваш зле. Сори брат, това е живота. Лошите моменти ти позволяват да се радваш на добрите. Да ама аз си се радвам на добрите без да има лоши. Аз съм достатъчен оптимист да разбирам, че живота е красив и без той да ми го напомня като става грозен от време на време. Явно това, че си отпимист ти пречи. Сега пък защо смених лицето...
Като твърд оптимист не можеш да се примирш с лошото. То се случва и ти се опитваш да го пребориш, да стане отново добро. Толкова силно се опитваш да го направиш, че му отдаваш прекалено голямо значение в дневния ти ред. Стани песимист тогава :) Тогава ще се радваш на злото ако може така да се каже и да си казваш - "Аз съм втори Нострадамус да се ... Как точно това очаквай да се случи а то тъкмо то взе че стана... бреййй ... ко.... съм.."(многоточиата са изпускания на едни думички, които и сами можете да си ги сложите). И какво - за да приемеш злото ти трябва да станеш песимист и да се радваш на проницителноста ти като се случи. Това за мен е мазохизъм. Мазохизъм е и да се опитваш да промениш света като напълно ти е ясно, че това е невъзможно. А ако няма такива хора, които да искат да го променят сигурно все още щяхме да сме по дърветата. Да но поставянето на високи цели неминуемо все някога ще те срещне с неуспеха. А когато неуспеха е в личен план.... Тогава боли много...
Тогава започват и самозалъгванията и опитите за максимално бързо излекуване. Ама май няма начин да се оправиш бързо. Пак стигаме до прословутото време. Пак опираме на всеизвестната от много поколения истина. Тогава защо ли изобщо си хабя клавишите на компа, калориите изразходени за това писане, калориите ток, захранваши машината ми и многото други машини прз които ще мине този постинг докато стигне до някой друг да го прочете. В момента се чувствам отговорен за убиванео на природата, хабейки ресурси за подобни постове....

Погледнах през прозореца и видях заснежените върхиве на Стара Планина. Най-високият е Ботев. Красива гледка...Грозните комини развалиха снимките.. Never Mind...

Продължавам да пиша защото приключването на това, което съм започнал е хвърелни ресурси от всякакъв вид на вятъра. Може и на дъжда. Където е текло пак ще тече, но може и да се запуши. Животът е такъв, какъвто си го направим ние и околните. Искаме или не трябва да го приемем. Живота си тече и ни дава така необходимото време да се лекувме от гадните му номера. Сигурно това му е смисъла и основната ни радост - дава ни време да му се радваме. Ама накрая пак умираме. Всяко зло за добро.

PS: Постинга е писан вчера по това време. Затова от време на време се споменава за дъжд и планин.