"Всяка инициатива трябва да се наказва" казваше преподавателят ми по комплексен анализ. Но нали съм си твърдоглава, от известно време ми се искаше да сляза пред блока и да посъбирам малко боклуци въпреки всичко. Миналият петък, времето беше подходящо, имаше слънчице и затова, се хванахме с Роби и излязохме да чистим. Е, аз чистих, той се опитваше да ме убеди, че има по-интересни неща за правене, но накрая го вързах и въпросът се реши :)

И така в петък си направих частна оборка срещу входа. Събирах боклуци около час и нещо. Хората минаваха покрай мен и ме зяпаха как събрам бутилки, памперси, превръзки и други красоти. Една баба водеща внучето си дори каза "Виж, каката събира боклуци". И отмина, разбира се. Както и всички останали. Не че очаквам от пенсионер да извършва нещо толкова уморително, но в крайна сметка, голям процент от хората в България са пенсионери, вероятно 70% от хората, които не работят през седмицата са пак пенсионери, ако 30% веднъж в седмицата чистеха за 10-15 минути, положението щеше да е друго.

Не се оплаквам точно от това, че никой не се включи, защото не беше организирано почистване-просто реших, че искам да поразчистя малко, защото ми се повръща да гледам тревата докато си разхождам кучето и да треперя какво точно има в поредния боклук. Направо не ми се мисли как хората си пускат децата да играят там.

Обаче не мога да кажа, че ми направи добро впечатление, че никой от свободно мотаещите се наоколо хора не дойде да ми помогне. Все пак бях там за около час-два, всеки който искаше можеше да се качи до тях, да си вземе ръкавици и плик и да дойде да събира. Да, ама не. Останах си самотен войн за чистота. Особено дразнещи бяха хората минаващи с коли, които намаляваха и ме зяпаха.

Не съжалявам за това, което направих. Вярно, имах жестока мускулна треска 3 дена от непривичните движения, но си заслужаваше. Простраството пред нас беше чисто за около 2 дена. И най-важното, махнах омразните ми листовки на Райфайзен, които някой идиот беше решил, че могат да информират хората от зелените площи покрай детската площадка и те това и правеха-в искрящо жълто, навсякъде, и сякаш неразрушими от дъжда, въпреки че са от хартия. Общо взето много ме дразнеха. Не че не обичам жълто, просто повече обичам зеленото на тревата. Пък и колкото и да свинят хората, победата ми над листовките е неоспорима :)

Това, от което се оплаквам обаче, е непосилността на задачата. Когато слизах, си мислех, че за 1 час ще мина тревните площи на цялата детска площадка. На практика изчистих само 1 малка част от нея, както и тревата около кофите. Която за кратък миг от съществуването си беше зелена и чиста. Но кой знае защо, хората просто НЕ МОГАТ да си хвърлят боклуците ВЪВ кофата, задължително трябва да е около нея. Изхвърлих около 10-15 големи торби (знам, че с чувал би било по-добре, обаче нямахме вкъщи). Всъщност може и повече да са били, в един момент спрях да броя. Изхвърлих впечатляващо количество гадости, и още по-впечатляващо количество пластмасови опаковки. За мой срам, нямаше как да ги хвърля в жълтата кофа, защото нашата я откраднаха, а най-близката беше твърде далече, за да ми е от полза. Но поне ги разкарах от тревата. И въпреки цялата ми умора, резултатът наистина беше твърде малък и твърде краткотраен.

Идеята на излизането ми беше на първо място да угодя на себе си, на второ да дам някакъв личен пример. Само че докато хората мислят, че е работа на общината да следи кой къде си хвърля боклуците просто няма да има никаква оправия. Не е задължение на общината да има камера и полицай до всяка кофа. Задължение на всеки човек, родител, съпруг или приятел е, да втълпява на себе си и на околните, че боклукът се хвърля САМО в предназначените за целта места. И когато прецени, че може, да излезе и да почисти една малка част от тревната площ, която все пак е обща.

Много хора могат да кажат, че не е честно едни да цапат, а други да чистят, но ако се замислите, не е по-нечестно, от това едни да водят нездравословен живот, а други да им плаща лечението след години от собствените си здравни вноски. Но това е идеята на здравното осигуряване - солидарността. И ако смятате за честно, хората да прощават слабостите ви (здравно осигуряване) и да ви подкрепят в лошия ви късмет (социално осигуряване) или да ви дават кредит (финансова подкрепа/въпреки че банките не са обществени, все пак кредитите идват от депозитите на хората/) или нещо подобно, то не мисля, че имате право да твърдите, че мръсотията не е обща работа. Вярно, общината може и трябва да свърши много, но реално погледнато, работата на общината е да изхвърли кофите (и да почисти непосредствено около тях). Останалото е просто наша работа.

И ако се питате какво ви интересува-имам си теория. След думите на Ген, че човек не поздравява, защото не уважава, мислих много за отношението ни един към друг. Българите принципно сме много слънчеви и темпераментни хора. Е, не като средиземноморците, но достатъчно. Но какво се получава-много сме весели сред приятелите си и напълно противни с непознатите ни. Но в момента, в който който и да е непознат ни помоли учтиво за нещо, ставаме много мили с него. Защо? Каква е разликата между непознат, който ни продава нещо и непознат, който ни моли за нещо? Никаква освен, че вторият иска нещо ЛИЧНО от нас, с което, той ни показва, че ни вижда, признава съществуването ни и ни изважда от летаргията. Само дето ние си съществуваме постоянно и дори хората, които не са в лични отношения с нас, не го отричат. В повечето време те просто не ни виждат (както и ние тях), но не защото не искат да ни видят или защото не ни харесват, а защото навън всичко е толкова отвратително, че предпочитаме да не гледаме. И разните досадни същества, които ни изваждат от слепотата ни трябва да бъдат наказани с неуважение. Това е нашата малка защита срещу подтискащата ни действителност-да се оградим в нашият си свят, мисли, близки и приятели и да пренебрегнем враждебно всичко останало, за да не ни травмира допълнително.

Само дето навън няма нужда да е гадно за гледане. Идва пролет, сивите улици ще светнат, черните якета ще се приберат за следващия кален период и светът ще стане приятен за гледане. От нас зависи кварталът ни, както и домът ни е приятен за окото и духът. Няма да кажа чист, щото не си падам особено по чистотата :) Пък и пълната чистота е по-скоро духовно понятие. Но с малко усилие, можем да направим околната действителност поне малко по-приятна. И по този начин и хората ще станат по-усмихнати. Защото вместо да ги подтиска, гледката ще ги стимулира да гледат. И тогава те ще виждат не само цветята и дърветата, но и останалите хора. И няма да са враждебни, а напротив мили. И всички ще сме малко по-щастливи.

Вярно, не зависи от нас да асфалтираме дупките и да пребоядисаме блоковете, но поне това което можем, защо да не го направим. И веднъж като се създаде нагласа в хората да живеят на красиво, тя ще се пренесе дори и в противните ни управници. Защото те ни правят, само това, което с апатията ни им позволяваме. Пък идва Пролет, време е да се попревъзбудим малко струва ми се.

П.С. Извинявам се за дългия пост, по идея щеше да е кратък, но нещо се отплеснах. Но пък отдавна не съм писала, така че имам мъничко право на графомания :)