Аз имах крила и летях
високо към свойте мечти.
Усмихната винаги бях
с огряни от слънце очи.  

Не вкусвах от сладкия грях,
правех на всички добро.
Превръщах сълзите на смях,
макар да ме срещаше зло.  

Понякога беше ме страх
от хорските думи за мен,
но с песен те ставаха прах
и пеех с крила всеки ден.  

Но както щастливо летях
веднъж в полумрака стаен
човек да се моли видях -
откъснах крилата от мен.