Само ти владееш сила
да събуждаш нов живот,
над природните стихии
властваш с устрем и замах.
Пролет моя, ти си вездесъща,
шеметна, вълшебна, ненагледна!
Плахо тръгваш, но настъпваш
все по-смело и умело,
до последно се раздаваш
с красота да пребиваваш.
Заслужаваш не възхвала,
много повече от нас,
толкова си се старала
да изпадаме в захлас!
Голата земя превърна
с най -красиви цветове
на изложба подредена,
пак за нас е отредена.
Загадъчно жужат пчелите,
твойте тайни преразказват,
а пък птиците във хор
те възпяват със възторг.
Ти запълваш и душата,
и пространството отвън,
който може да те вижда,
любовта му ще приижда. |