Провокирана от поста на plankov за българското здравеопазване реших да постна нещо, което от известно време ми се върти в главата. Както знаете докато едни се бореха да влизат в парламента, други се борят за влизане в университет. Аз от 5 години вече не съм студентка, но се вълнувам покрай кандидатстуденските емоции на по-малката ми сестра. Тя кандидатства медицина, т.е. иска да стане лекар и още от самото начало се сблъсква с абсурдността на системата, на образованието, на критериите и изискванията за прием и вече е научила едно: Системата иска да те прецака, тя не се интересува от отделния човек и е всичко друго но не и справедлива.

Как се става лекар в България?

Решението да станеш лекар трябва да се вземе най-късно в 9 клас, за да може бъдещият кандидатстудент в последните 2 години от средното образование да започне да се подготвя за абсурдните изпити по Биология и Химия естествено с частни уроци. В случая с моето семейство на моите родители им се наложи да заминат на гурбет в чужбина за да подпомогнат бъдещото развитие и образование на амбициозното си дете, защото как родител да каже на детето си – не ти не можеш да станеш лекар, защото е много скъпо, няма пари за уроци, за кандидатстване и т.н., затова я се запиши да учиш възможно най-евтината и лесна за влизане специалност... Но както и да е, годините частни уроци, олимпиади и зубрене са минали и сега е времето за изпитите.

Абсурд № 1: В България има 6 ВУЗа, в които може да учиш медицина, което значи, че ако искаш да кандидатстваш във всичките трябва да държиш 12 изпита (по 1 химия и 1 биология). Защо трябва да изръшкаш цяла България на длъж и на шир, да пропътуваш хиляди километри първо да си подадеш документите, после да се явяваш на изпити, като може да се явиш по веднъж на двата изпита и след това тази оценка да се използва за класиране във всички Медицински университети? Отговора естествено е: ми за пари. Един изпит = 30 лв. , 12 изпита = 360 лв, като се прибавят и таксите за подаване на документи, комплект документи, кандидатстудентски справочници, които те задължават да си купиш и т.н. парите стават мноооого повече (за пътните разходи и нощувките, както и за стреса от 12 изпита да не говорим).

Абсурд № 2: Две от датите за изпити тази година, както и други години съвпадат, т.е. ако се явиш напр. в София, изпускаш изпита във Варна, с което шансовете ти за приемане главоломно се понижават.

Абсурд № 3: Материалът не се научава, той трябва да се назубри, защото темите се проверяват после дума по дума, не може да перефразираш, да пропускаш или разменяш абзаци.

Абсурд № 4: За едни ВУЗ-ове се учи по едни учебници и конспектът с темите е един, а за други – друг! Защо питам аз? Да не би тия в Пловдив да лекуват някакъв по-различен вид човеци от тия в Стара Загора? Нали медицината за всички е една, не могат ли да се уеднаквят тези различия, за да могат децата да се подготвят само по едни учебници и да не им се налага да учат едни и същи теми по 2 пъти, в които едни неща се включват а други не?

Абсурд № 5: Все още в цивилизаована европейска държава, член на ЕС (хахаха) съществува жестока полова дискриминация чрез разделяне на местата на бройки за момчета и бройки за момичета. Всяка година разликите в минималните балове са много големи, понякога с цели единици, което означава, че момчетата ги приемат с тройки на последните класирания, а момичетата, които са изкарали под 5 нямат почти никакъв шанс. Взима се предвид и общия успех от дипломата за средно образование. Следователно хора, които са учили много-по малко през цялото време в гимназията, които имат доста по-ниски резултати на изпитите влизат преди много други, защото имат пишки между краката. Незнам какво е усещането за родителите, на които им се е е...а майката да бачкат, да изкарват пари за уроци и т.н. като се наредят после пред списъците с класиранията и видят как труда на детето им е пренебрегнат, заради техния пол. А какво е усещането за самите момичета – не искам да задълбавам.

Абсурд № 6: Ако са те приели в Плевен например, а ти искаш да се прехвърлиш да учиш от втори курс в София, трябва да заплатиш на университета всички семестриални такси до края на обучението, които дължиш (към 6000 – 7000 лв), за да те пуснат да се прехвърлиш. Т.Е. те да си вземат паричките от тебе, пък после ако искаш се махай.

P.S. Искам само да кажа на тези, които са готови да ме обвинят, че не съм феминистка в никакъв случай, обичам мъжете :) , но просто вярвам, че трябва да има равен старт и еднакъв шанс за всички. Като вляза в една болница искам да знам, че ме лекуват най-добрите и най-способните.