За кой ли път неотдавна трябваше да доказвам моята невинност по обвинения, че съм сексист. Темата тръгна оттам, че на жените им било много трудно да си намерят работа в наши дни, нещо с което не само не съм съгласен, но дори твърдя обратното. От много време съм се отказал да споря по тия теми с жени, затова просто реших сам да проверя на практика, има ли диксриминация и в какво се изразява тя. Всички сме свикнали израза „полова диксриминация” да е в ущърб на жените, но поне моят да го наречем експеримент доказа за кой ли път мнението ми, че май нещата са се обърнали на 180 градуса. Ако сте разглеждали в скоро време предложения за работа, ще видите, че преди всичко се търси неквалифициран персонал, и поне в моя град преобладава търсенето на почти само една група служители  - търговски представители. Имаше момент в който работата ми не вървеше и бях решил и аз да се пробвам за подобна длъжност, но както и очаквах не получих дори една покана за интервю. В същото време познавам няколко души заемащи такава позиция и веднага ми направи впечетление общото помежду им. Всички са жени, възраст 22 – 28 години, до една руси (нека блондинките не се сърдят), интелект под средния, компютърни умения (споменавам го защото винаги се изисква) - изчерпващи се с ползване на Skype и Firefox, познания с елементарни функции на Exel (също обичайно условие) – нулеви. Единствената разлика беше в придобиването на шофьорската книжка (също задължително условие), само две открито си признават, че е струвала 50 лева, и никога преди това не шофирали активно. С една дума тия хора макар да се справят предполагам с работата си, никак не ми се виждаха подходящи поне за характеристиките които се изискват.
    Опитът беше доста прост, за една и съща длъжност кандидатсвах с биографии създадени специално за случая, на мъж с всички необходими качества и опит на подобна длъжност, и на момиче, нарочно описано като възможно най-неподходящия кандидат. Естествено към тази на момичето прибавих и подобаваща снимка (взета от чуждестранен сайт). Имам два телефона и във всеки посочих различния. Никак не беше голяма изненадата ми когато ми се обадиха на тоя които бях посочил в биографията на момичето. Спестих на работодателите моето мнение за тях, просто им казах, че грешат номера.  На другия не ме потърсиха, явно е имало достатъчно други кандидати.
    Какви изводи да си направим от това? Сигурно някой ще каже, че това може да е единичен случай, нещо в което не съм убеден поради факта, че много от тия длъжности се заемат от жени. Вярно е, че работата съвсем не изисква мъж да я изпълнява, но у нас не съм забелязал да има разлика във възнагражението според пола (или поне не е масово), така, че не вярвам това да е причината. Ще се въздържа да философствам по това каква би могла да е, нека я оставя на въображението на всеки, защото не искам да съм голословен.
    Живеем във време в което голяма част от работата е толкова механизирана и опростена, че физическата сила на мъжа не е никакво предимство за да я изпълнява. Както вече споменах не мисля, че жените се съгласяват да работят за по-ниско възнаграждение.  Но защо работодателите предпочитат жени? Може би някой от вас ще ми отговори на този въпрос защото аз нямам наблюдения отблизо върху него.