Ако вярата в Бог заеме централно място в живота ни...

Ние няма да се обиждаме толкова лесно на случайни коментари - защото ще виждаме не просто само нашата стойност - защото заради нашето спасение Христос умря на кръста - а и стойността на другите. Защото Христос умря за всеки човек, без значение на греха му. И щом Бог може да вижда хубавите черти и на най-лошите хора, значи и ние можем.

Ако вярата в Бог заеме централно място в живота ни...

Ние няма да изпитваме парализираща тревожност за утрешния ден - защото ще възлагаме със смелост на Бог всяка наша тревога - Исая 41:10

„Не бой се, защото Аз съм с теб; не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог... ще те подкрепя с праведната Си десница.“

Ако вярата в Бог заеме централно място в живота ни...

Ние няма да изпитваме депресия - защото радостта от това, че има Бог и той е с нас - прогонва всяко униние. 
1 Петрово 5:7 - „Възложете на Него всяка своя грижа, защото Той се грижи за вас.

Ако вярата в Бог заеме централно място в живота ни - няма да има завист между хората - защото не е важно, какво богатство имаме или нямаме - а е важно да сме с Бог.
  
Матей 6:19–21
„Не си събирайте съкровища на земята... но събирайте съкровища на небето... защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“
А когато сърцето е изнесено навън в богатството, кариерата и притежанията, то почти винаги тласка човек към лоши постъпки... някои от които са наказуеми в наказателния кодекст, а други просто тихомълком тровят душата и разболяват (в буквален смисъл) тялото...

Ако вярата в Бог заеме централно място в живота ни - няма да страдаме от разбито сърце.
Защото ще избираме партньори, които са разумни, със здрава ценностна система, мъже и жени, които могат и са моногамни. 

Ефесяни 5:25
„Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби църквата...“

Ако вярата в Бог заеме централно място - лесно ще прощаваме прегрешенията на останалите спрямо нас и също толкова лесно ще ги забравяме. 
И няма да имаме даже необходимост от психотерапевт, който да ни лекува душевните травми.

Защото Бог така е постъпил и с нашите грехове - забравил ги е, в момента в който не просто сме се отказали от тях, но и сме се разкаяли. 

Колосяни 3:13–14
„Претърпявайте се един друг и си прощавайте... а над всичко това облечете се в любовта...“

Ако вярата в Бог заеме централно място в живота ни - ще се грижим един за друг, вместо да питаме и роптаем - че няма държавност която да се грижи за бедните, че няма бог, защото ето толкова хора страдат пък той къде е?
Защото ще знаем, че в момента в който Бог иска да се погрижи за някого, то Той събужда това чувство в сърцето ни и ние действаме от негово име. 

Матей 25:35–36

„Защото гладен бях, и Ме нахранихте; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.“

Ако вярата в Бог заеме централно място в живота ни - децата ни ще растат благоразумни и добри, без да посягат към съмнителните удоволствия като марихуана, наркотици, алкохол, адреналинови преживявания, без да проявяват агресия и омраза към различните деца, било то болни или просто по-бедни...

Защото ние като вярващи ще показваме на нашите деца как се живее в обич и приятелство, при това примерът няма да е само вътре в семейството, а и навън - сред съседи, колеги и приятели... 

Ефесяни 6:1–4:
„Деца, покорявайте се на родителите си... а вие, бащи, не дразнете децата си, но ги възпитавайте...“
1 Тимотей 4:12:
„...бъди пример на вярващите в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота"

Ако вярата в Бог заеме централно място в живота ни... ще се опазим от съмнителните удоволствия които уж дава еротиката...

Защото тази страст замъглява ума, обърква живота и може да донесе смразяващи последствия... 
Притчи 6:27–29
„Може ли човек да вземе огън в пазвата си, без да се изгорят дрехите му?... така е с онзи, който влиза при жената на ближния си...“

1 Коринтяни 6:18
„Бягайте от блудството... който блудства, съгрешава против собственото си тяло.“

Ако вярата в Бог заеме централно място ние няма да ставаме жертва на гордостта си - защото именно гордостта ни подтиква коварно да действаме зло на познати и непознати, да обещаваме повече отколкото можем да дадем, да се крием вместо да помогнем, да замълчим вместо да подкрепим, да злорадстваме вместо да окуражим и още и още...
Защото щяхме да помним, че все пак сме направени от кал и във всички нас има късче божественост, което не е в тялото ни, или в действията, а в душата ни, която е толкова ценна за Бог, че Той слезе на земята и умря на кръста в жестоки мъки, за да победи смъртта и сатан@, за да имаме право чрез вярата си в Него да се върнем в Рая след смъртта си...
За съжаление ние толкова сме изпаднали, че този стих за нашия истински произход се чете на гробищата при погребение и скоропостижно се забравя след опелото...

Ще се моля на Бог да успея да възпитам така децата си.

И знам, че Бог ни обича всички!