от Deneb_50 на 21 януари 2007, 21:25
Категории: Поезия - Нещата от живота - Невчесани мисли - Ежедневие
Очи затварям,
но сънят не идва
на моето лице
и сам-самотно е
моето сърце.
За мен ти си само
глас и думи
и разстояние
помежду ни .
Клавишите са твоите
ръце,
мониторът-твоето
лице,
а процесорът ,
твоето сърце.
Сянка една в полумрака
на клавиатурата нещо
трака,но освен думи
подредени,
не може да прати
и чувствата си
разпилени