От столицата на Судан се завърнах едва вчера. Първо посещение. И като всяко първо нещо - остави у мен следа. Ходила съм в Африка, но това място е различно.
Все още съм jet-lagged, но то това май на мен си ми е постоянно състояние, така че няма да му обръщам внимание и ще опитам да ви разкажа впечатленията си от там.

Първа изненада - неприятна. 2 дни преди пътуването в офиса ни раздават по една кутия с таблетки против малария. Комарчетата по тези краища не били безобидни като нашенските... Почвам да пия хапчетата вечерта преди заминаването. Страничните ефекти не се побират на една страница в листовката на опаковката... Засега само главоболие. Хм, само... Че малко ли е...Прибавям и парацетамол към антималарйните хапчета. Като ще е гарга, да е рошава - няма да ходя с главоболие 12 дена, колкото са таблетките и дните на приемане...

След 13 часа път и спирка в Аман, кацаме в Хартум. 10 минути в един раздрънкан автобус - и пред мен се открива Реката. Нил! Като малка толкова песнички знаех за тая река, че и за крокодилите в нея - сега нищо не ми идва наум... Гледам вцепенена. Часът е неопределен, малко преди разсъмване, но по-скоро тъмно, отколкото светло и слънцето още няма намерение да се събужда... Нил е тих, тъмен и някак си... заплашително-спокоен... Да, и аз мислех че думичките заплашителен и спокоен не се връзват в едно изречение. Допреди няколко дена.

Спираме пред хотела. И ...пак изненада. Тоя път приятна!(Приятна ли казах - това е само засега...;) ) Сградата прилича на излязла от "Отнесени от вихъра" - все едно си в имението Тара и очакваш всеки момент Скарлет О'Хара да изтича по стълбите. Построен преди повече от 200години в стар колониален стил, с врати и прозорци от тъмно дърво, капаци на прозорците и огромни веранди пред всяка стая... Влизам в стаята си и си отбелязвам наум - все пак не забравяй, че си в Африка, момиче! Прозорците са от черно стъкло, вратите на верандата също - сигурно това е добре дошло през лятото, когато температурата си е към 50 градуса. Но - настолните лампи имат кабели, ама няма контакти де да ги включиш! А крушките от тавана не са толкова силни, че да може човек да чете на тях! После си казах - по времето на Скарлет са си светели на свещи! Още  си казах да спра да мърморя, пък било то и наум!

Разопаковах единствения си куфар, намерих един контакт (почти под леглото!!!) да си включа нощната лампа и си легнах да чета Пътеводителя (вече е ясно, че не на Галактическия стопаджия, него го знам наизуст;) ).
Чета, чета историята на Судан и стигам до година 1983. Как съм се смяла няма да ви разправям... Само ще кажа, че в съседната стая някой започна да се покашля ... учудено. Цитирам по памет:  Накратко - през 1983 приемат едно от по-радикалните течения в исляма по политически причини и решават да забранят алкохола. В книгата се казва - "През месец септември на 1983 година изхвърлиха всичкия алкохол в река Нил. Рибите там и до ден днешен си спомнят с пиянско задоволство онези славни дни!" ;)))

След 3 часа сън се измъкваме навън - пусто любопитство! Обличам си се съвсем нормално - в Судан, за разлика от Техеран, не ни "оказват честта да се обличаме по местен обичай", а уважават факта, че сме си чужденци и не се занимават да ти налагат каквото и да е. Единствено алкохола е збранен и за местни, и за чужденци, но както вече съм казвала - за мене е все тая - така че не обръщам внимание на тоя факт. За разлика от всички останали, които обръщат внимание точно на тоя факт и оплакват горката си участ - цели 2 дни без бира! Да ги вземат фотоните, англичаните му с англичани...:)
Обличам една черна тениска с лъскав надпис "No autographes, please" ;)), черни полу-дълги панталони и изскачам навън. Жега. 34 градуса. Поне 34! На дневна светлина Нил, който е само на 20м от хотела, ме разочарова! Мръсно-кафяв цвят, повече прилича на боза, или на кафе с мляко, но когато ти е свършило млякото, преди да си си налял достатъчно...

Насред Хартум се срещат Белият и Синият Нил. Казват, имало разлика в цвета. Има. Единият е по-кафяв и кален от другия, ама сега не помня точно кой... И нито един крокодил не видях! Голямо разочарование...

Отидохме до местния, огромен и чисто нов shopping mall да си накупим вода за пиене. Все едно си навсякъде другаде по света - само че хората, дъвчещи Макдоналдс, са доста по-тъмни от тези в софийския мол, примерно...

Много интересно, че жените имат белези по лицата си! И това било не само знак към кое племе принадлежат, ами и символ на красота!!! Представяте ли си -  устни, татуирани в тъмно синьо и хоризонтални и отвесни белези като от нажежено желязо по целите лица... Какво ли си мислят за мене - полу-руса, бяла и синеока и нито един белег по гладката ми кожа!!! Сигурно си умират да ме съжаляват колко съм грозна! ;))

Вечерта отиваме да видим т.нар. whirling dervishes, или спираловидно въртящи се дервиши. Това са хора, които следват едно от теченията в исляма (вече им загубих дирите - тез течения в исляма само в Судан са повече от теченията в Нил!!!), което проповядва аскетизъм. Начина да постигнат единство с Аллах е като всеки петък на залез слънце те отиват пред една джамия и се въртят около оста си под звуците на барабани, докато или слънцето залезело, или паднели в несвяст!!!
Качваме с в местно такси - разбирай 7 местно минибусче и някак си стигаме до мястото на събитието. И - джамията е насред едни гробища! Наложи се да стъпваме по гробовете, за да стигнем до малкото площадче пред джамията с един огромен пилон, забит там, където всъщност се развива действието! Гробовете бяха просто пръснати безредно, без да си личи къде свършва един и почва друг, само тук-там по някой надгробен камък показва, че навсякъде под краката ти е пълно с мъртъвци... Мислено им се извинявам на умрелите, че им стъпвам знам ли и аз къде и стигаме до площадчето. Пълно с чужденци!!! И 5 пъти повече местни - всякакви оттенъци на черния цвят, различни лицеви белези, някои кафеникави и приличат повече на араби. Жените покриват косите си по местен обичай, но не със забрадки! Всяка една от тях е обвита в нещо като чаршаф за легло, ама доста по-дълго и я загръща от глава до пети  Има си и специален начин на загръщане - показаха ми и нищо не разбрах!!! Цветовете са пъстри и весели. Мъжете - всички облечени в бели ... одежди да го наречем - нещо средно между манта и рокля и по джапанки. Видях само 5-6 с нормално облекло - риза и панталон.
Прах и пясък навсякъде. Доста хора седнали направо в праха - продават семки и разни джунджурийки.

Заобиколени сме от местните и чакаме да забият барабаните, за да заприиждат от далечината дервишите - един вид - чакат да бъдат поканени! И както си стоим всред местните, едвам успяващи да си поемем дъх от миризмата на пот и печени семки - един дядо на перфектен английски ни каза, че ние - 3 момичета(българка, демек аз, французойка и латвийка)- не бивало да стоим заедно с местните жени, щото не сме били подходящо облечени! Наше право си било да се обличаме както си искаме, но все пак да се преместим!
Преместихме се. И за кой ли път се проклинах, че съм само 159см високаи почти нищо не виждам, щото поне 75% от тълпата са по-високи от мене!!! Погледнах към плочата към покрива на джамията - и гледам един колега седнал там и си лафи с местните! И какъв изглед има оттам! Ама само му завидях и не тръгнах да се местя...

По едно време заби барабан...Цялата тълпа се размърда, предната редица затанцува... Странни движения - все едно гребат пръст с лопата от земята... Кръгът от хора се отвори и се появиха дервишите! Облечени в зелени роби, с колан през кръста или с роби, направени от хиляди малки парченца различен по цвят плат...
Започнах да танцуват - въртяха се в кръг, викайки и подканяйки тълпата да повтаря след тях виковете им... Барабаните бият все по-бързо - и онези и те по-бързо - в такт! Никога не съм виждала някой да се върти така около оста си - толкова бързо, толкова дълго време, при това със затворени очи и блажена физиономия! Публиката от първия ред - и тя! Танци, викове, въртене, доколкото позволява мястото. Един дервиш с един огромен камшик обикаля в кръг и следи за това кръга около танцуващите да не се стеснява. Много страшен ми се видя! Най-тъмното черно, което можете да си представите, с коси на dreadlock и току плесне камшика пред лицето на някой от първите редици...

Точно пред мен някакъв особено усилен танцьор от публиката припадна! Сгърчи се на земята, потънал в конвулсии... Нали съм обучавана по 1ва помощ - първата ми реакция беше да отида да му проверя дишането и пулса, ама този ми импулс трая по-малко от 2 секунди!!! Онзи ми ти с камшика се изправи заплашително над припадналия и го гледаше строго и ужасяващо... С вдигнат камшик!!! И когато припадналия се съвзе (сам - никой не му помогна!) - всички започнаха да го хвалят и потупват по рамото! Не защото се е съвзел, ами защото е припаднал!! Един вид - успял да се слее с Аллах! Луда работа. Поне за мен!

И както гледам и се чудя - изведнъж с крайчеца на синьото си око(наблягам на синьо, щото нямаше много сини наоколо;) ) съзирам ... един дългокос Винету! Направо ми спря дъха... Дългокос, мускулест, мургав, с дръпнати очи - приличаше на индианец от Южна Америка... Снима си с камерата и хич не му е на ума, че поне няколко женски сърца поспряха за половин секунда наоколо;) Вече се чудех къде да гледам - танцуващите и припадащи дервиши, заради които бях дошла, или всичката тая дългокоса хубост само на 2 крачки от мене... Забелязах, че холандките наоколо и те се чудеха... ;)) Кръстих го Винету, щото нямах намерение да ходя да се запознавам с него и си рекох, че щом в тоя затънтен край, на това място срещнах такъв хубавец - то сигурно ги има и на другаде! Натоварихме се всички  в микробусчето и отидохме да вечеряме.

Докато бяхме из тълпата, срещнах погледа на едно малко момиченце... Огромни, прелестни черни очи. Нито веднъж не се усмихна. Гледаше ... даже не и тъжно. По-скоро - с безнадеждност в погледа. Опитах се да го погаля, да му помилвам къдриците - все тая. Просто ме гледаше с тоя поглед, който ти се завира под кожата и кара очите ти да се насълзят... Преместих се. Там, на новото място - някакво момченце на 15-тина години - реши да си пробва английския върху мен! И то добър английски! Казах на колегите англичани веднага да се засрамят, че те освен родния си език - друго не приказват. Като че ли целия свят им е е длъжен да им говори езика! А това малко, бедно и мръсно суданче - освен арабски, говореше и добър английски! Възхитих се! Като казах, че съм българка, даже и за България беше чувало! Само да спомена, че веднъж една пакистанка с английски паспорт ми издаваше служебен билет до България и ми вика - скъп ти е билета, щото таксите за Азия са скъпи!!! Демек България била в Азия! Шматка!!! Ама мога ли където ходя да си нося и глобус! Не мога! Поне в Судан - не ми се наложи! :)

На другия ден - просто се разхождахме и попивахме атмосферата. Попаднахме на прекрасно кафене - огромна градина, в която свиреше джаз(да, джаз!!!) и за да разхлаждат клиентите - прокарали едни маркучи, които пръскат много фини водни струи - нещо като воден прах се получава! Седнах под 2 такива маркуча и 2 чаши капучино по-късно - реших, че мястото наистина ми харесва! Въпреки таблетките против малария и главоболието, което ме мъчи и сега, докато пиша...
И някак си ... нямам търпение да се върна отново! При това - скоро! :)