Че ако не съм себе си, коя съм тогава? Аз съм онази мечтателка, която възприема света като емоции. Не се старая да помня имена, дати, събития, сюжети – помня усещанията си. Сънищата ми са пълни с цветове, не с действия. Работя за хубавите моменти с хората, за удоволствието, че съм свършила нещо полезно, а не просто за пълнене на празни джобове. Мечтая за пътешествия и случайни срещи със странни хора по пътя, не за кариера, не за понеделник-петък. Мечтая за усмивките на всички, които обичам. Искам да ги правя щастливи и зная, че мога. Не съм егоистичен охлюв, затворен в собствената си къща. Всичко, което правя...всичко, което търся...е усещането за щастие...не само моето – чуждото, споделеното. Кипя от обич, кипя от мечти.

Прекрасен човек, но тъжен. Защо тъжен? Мечтите врят в канчето на примуса, пръстите ми истиват от студения вятър, очите ми съхнат в полярната нощ. Искам да давам всичко от себе си, да се отпусна. Това е моето щастие – усещането, че правя някого щастлив. Такава съм си аз. А вятъра, от който ми е студено идва от друго усещане. Треперя от него. Не от липса на обич между двама ни...

Ако утре вечер не се прибереш...тогава? Ревнувам. Не защото искам да те притежавам. Друго е. Усещането, че не съм ти дала достатъчно, че търсиш топлина в уюта на други очи...Не зная дали мога да бъда пълноценна, ако това усещане живее в мен. Спиш с нея, аз те чакам, спиш с мен и трепериш, защото я предаваш, виждам тръпките ти, те тръпнат и по моето тяло. Разкъсваш се, отхапваш парченца от реалността, после пак се изгубваш в лудостта. Настръхват гърдите ми, гола съм, не крия нищо от теб и колкото и странно да звучи – разбирам те. Но не е истинско така – една от нас трябва да остане само сън - за да е истинско, за да имам усещането, че си щастлив, че не се разкъсваш на части.

Искам утрото с теб, млякото с кафе, димната завеса на първата цигара, пърпоренето на примуса, гледките, движенията, пътешествията, приятелите, случайностите, снимките, усещанията, мечтите, любовта! Давам ти вярата си във всичко това.

Но ако някога решиш, че искаш да спиш при нея, кажи ми го преди да отидеш. В този момент ще си се отказал от нещата, в които вярвам, в този момент ще остана само твой сън. Можеш ли да си тръгнеш от мен? Искаш ли? Какво чакаш? Да провериш дали можеш да бъдеш само с мен? Как се прави такава проверка? Ако не си изцяло с мен, как ще разбереш дали можеш?