Всеки ден зад волана - това е сигурно изпитание за нервите на и без това изтерзания от куп неволи българин. Но дори и всичко да му е  наред, дори да е започнал деня с добра новина, с  вълнуващ изгрев или порция секс, пак ще се намери някой идиот на пътя да му развали обещаващото начало или да му смаже самочувствието в края на един успешен ден. А пък не дай боже да е бил каръшки ден - само това липсва за капак. Но кое е парадоксалното в нашата мила родна страна - че всички, бидейки участници в така наречения трафик, се въртим в един омагьосан кръг и  ту преминаваме от едната, ту от другата страна на бариерата. Сещате ли се за какво говоря? За това, че всички участници в движението, сиреч шофьори (понякога и пешеходците) изпадат в ситуации на потърпевши и на виновни. 
    Замислете се преди да ми опонирате. Нали знаете, че всичко е относително. И макар да има закони, правилници и ограничения - понятията са разтегливи и се прилагат по толкова начини, колкото са хората на тази земя. За едни карането между светофарите е разходка - защо да бързам, като ще стигна пак до червено. Ама че има и други участници в движението и трябва да се изтеглят за да освободят място на следващите - кой го интересува. А че като потеглям на зелено виждам как колата след мен се влачи с 10 км/ч с дистанция за още две коли?! на кой му пука! После имало задръствания, губело се време...Тези които карат бавно (говорим за градско) си мислят, че са най-безопасните участници в движението, но късат нервите (на такива като мен) защото едва ли някой е тръгнал с колата си на разходка. Някои пък вземат завоите с 5 км/ч, а после на правия участък - газ до тенекията. Така и баба знае. Това ли е да си добър шофьор бе, специалист? А пешеходците са другата смехория - те пък са толкова наплашени горките, че не смеят и половин крачка да направят преди някой да е спрял окончателно! и когато спреш и им дадеш път ти се кланят от благодарност като че ли си ги позлатил или си им спасил живота!!! Парадокси по нашите пътища... Има основно две категории шофьори  у нас - аз ги наричам: смотаняци и фукари. Знаете за какви става дума. Едните задръстват движението, защото нямат реакции и не са адекватни при маневри, завои, задминаване, светофари и прочее...Другите "всички ги обичаме" - дето са по-по-най от всички и го доказват непрекъснато като пререждат цяла редица от 15 коли и застават отпред или се вмъкват с мигач...и тука идваме до момента на криворазбраната толерантност. Аз също заставам понякога в другата лента, но ако не преча на колите в основната лента. Как мислите дали е много толерантно и възпитано да дадеш път на някой тарикат, който редовно прави всички на глупаци. Но как да разграничиш човека, който се е престроил неправилно по погрешка или адски бърза за нещо изключително важно от перманентния фукльо и претендент за титлата по-по-най...Представете си ада по нашите улици - негласен конфликт между стари и нови коли, между добри и лоши шофьори, псувни (едните псуват другите, защото карат бързо, а последните псуват тези, които карат бавно!!), дупки, неравности, понякога лоши връзки, които принуждават шофьорите да нарушават...и какво ли още не в този пъстър калейдоскоп наречен улично движение. 
    А знаете ли от какво най-много се страхува българина? Да не настине и да не се мине! Та последното намира все повече израз в изобретателността на нашичкия как да стигне по-бързо до заветното място. Да надхитри видиш ли полицаите, знаците, светофарите и разбира се другите шофьори. Ама не би. И те мислят по-същия начин. И какво става? Всички се юрват по улички и сокаци, по дупки и завойчета само и само да избегнат "голямото стълпотворение" и не щеш ли се озовават в ново такова, създадено от същите тези хитряги! Аз живея на Хладилника и много често тези"сладурчета" (които не се отказват, бе, въпреки, че виждат колко е безрезултатно) ми късат нервите. Миналата седмица сама се насадих на пачи яйца точно защото се направих на "много умна" като същите тези хитряги. Вместо да си мина по Черни връх за Хладилника, аз се забих в една от преките, които излизат отзад при Американското посолство - за да избегна трафика!!!! И се натресох на най-невижданото задръстване в живота ми! Освен, че псувах другите и надувах клаксона до посиняване, аз ненавиждах най-вече себе си! А защо се ядосвах повече от всеки друг път, защото там живея на 300-400 м и не мога да си стигна до жилището, а някои видите ли използват задната квартална улица като "проходной двор" (рус.). А всъщност Черни връх се оказа празен в същото време. Пътувах от Пазара на "Черни връх" до Хладилника 45-50 минути. Къде е глупавата логика на българина, кажете ми, хора. Всички са побъркани вече в тази държава! Но най-интересното е, че всички сме в кюпа! 
     Добре, че има и красиви неща  в живота, като концерта на Найджъл Кенеди, на който се насладих на следващия ден.