Липсваше му зазоряването - моментите, в които денят започва да мига ситно-ситно с мигли, като гейша, опитвайки се да махне гурелите на нощта. Кафето и кашлицата, цигарите нагладно, главоболието от недостатъчния сън, самосъжалението колко нездравословно живее. Клетвите пред огледалото, че от утре вече ще е друго, несравнимото с нищо острие на хладния вятър върху избръснатите бузи. Жените. Хълбоците им. Външната трета, независимо от коя страна са легнали до него. Пространството от изхвръкналата тазова кост до мускулите на бедрата. Там всички жени са равни и възбуждащи. Виждаше размито. Освен нея. Тя държеше ръцете си на гъдите и го гледаше умислено. Очите и не бяха от тези, които почти достигат ръба на веждите. Нямаха рязкостта на синьото, сякаш някой бе затоплил чертите й и ги беше оцветил впоследствие. Плъзна ръка нагоре по крака й под престилката, като започна с умерено силен натиск върху капачето на коляното. Задържа палеца си в браздата от впилите се в плътта тънки лентички на бельото. Женското тяло има свой език, много по-красноречив от хилядите приказки на чаша вино пред камината. Разбираше, че това тяло не го отблъсква. Може би в начина по който му позволи да потъне колкото е нужно в него. В зрелия шепот между хасето и кожата. Последвалите импулси, нещо средно между конвулсия, спотаен крясък и съскането на карамелизирана захар, чертаеща птици върху шоколадова глазура го върнаха в действителността. Заковаха го като изсмукано от есента листо в несъразмерна детска рисунка, където кучетата са по-големи от къщите, небето е жълто, а червеното за устните се е разляло по гърдите на момчето и момичето, хванали се за ръце. По-точно погледа след тях. Заприлича му на чувствителна тийнейджърка, започнала работа в лаборатория за експерименти с бели ангорски зайчета. Нямаше как да скрие налетите си със съжаление очи, цялата осветеност на стаята работеше срещу това й желание. Тя премести тежестта на другия си крак и материята престана да стиска ръката му. Изведнъж му стана смешно. Видя се някъде отгоре в центъра на цялата безнадежна и комична ситуация. Не беше предполагал, че ще дойде време когато толкова обикновено нещо, като да покани тази жена на вечеря, ще е невъзможно. Да присвие очи и да остави мозъка си да хукне като жаден за милувки хищник в интелекта й, страховито и в същото време нежно захапващ врата на самката си. Да измисля имена на виното и да заблуждава, че е наясно колко добра или лоша е била реколтата. Да се любят замаяни от алкохола и на сутринта с трепет да гадае дали ще му остави телефона си. Зонирането, просто, доказваше обществената еволюция. Преди много време един немец беше изказал мнението, че всеки строй е все по-съвършен в методите си по-малка група хора да управлява по-голяма. Фантазията му не бе достигнала до там да предвиди подробностите. В ход беше програмирането на хора преди раждането. Подобно на кастовото разделение в бивша Индия, съдбата им беше предрешена. За да се избегне риска от пробив в системата, редица генетични способности се орязваха или насочваха в нужната посока. С изобретяването на брейнгенератора в мозъка можеше да бъде заложен алгоритъм на развитие за години напред. Нищо чудно след време да бъдат клонирани работни двуполови същества, за да не се пилеят сила и емоции надругаде. 'Дори и туморите имат положителни странични действия!', обичаше да казва един негов професор в Академията. Ползата от цялата тази лудост беше, че нямаше междудържавни конфликти, поради липсата на държави и възможността за коригиране на всякакви генетични дефекти, бич за хората в миналото. Мелачките, обаче, излизаха къде-къде по-евтино на Правителството. Спомни си един стих, който беше чел като дете: ''Като побутване нослето на кутре е пътят, едно разплакано дете след майчин гъдел. Отваряш шепа, няколко листенца се изправят и Господ тръгва, бесен на прикритата ни твърдост.'' Чак сега, сто и петдесет години след последната световна война разбра значението на тези думи. Човешкото в човека трудно щеше да бъде изкоренено. Апатията на такива като него в трудни моменти улесняваха доста желаещите това. Зонирането, създаването на Центровете, Кръговете и всякакви комитети бяха насочени срещу мислещите. Никой не беше успял да вкара в ред чергарските племена на циганите, кръстосващи сободно цялата територия на Европа. Диктатурата се крепеше на признаването й от поданиците на Съюза. Изправи се рязко и излезе навън. Избръсна се и си смени дрехите. Почувства се много добре, дори за момент му се стори, че усеща миризмата на свеж вятър в страните си. Знаеше, че всичко наоколо е озониран еквивалент на атмосферата, изчистен от бактерии и болестотворни частици и покрит с ултравиолетов щит, но това нямаше никакво значение. Тя идваше често през следващите нощи. Заместителите бяха настроени щом се стъмни да преминават на икономичен режим или съвсем да се изключват, имитирайки сън, докато таймера им не ги включеше отново на разсъмване. Облагодетелствани от криворазбраното разбиране за пестеливост на Комисията, те се любеха необезпокоявани от нищо. Малко преди да се покаже Слънцето и да се размърдат вдървените стави на роботите около него, които толкова, той изпращаше с все по-малко безразличие все по-малко безизразното й лице. Чувстваше се празен, ако не нощува при него, усещаше, че идва часове преди сянката й да се плъзне по млечно осветените алуминиеви тавани и най-неочаквано, почти еретично една вечер заспа кроейки планове за тях двамата. Тогава го извикаха. ''Най-глупавото нещо на света е първата ми жена. Роди ми две прекрасни деца, за които съм готов да умра. После ме намразиха, защото са родени от глупава майка. Никога няма да разбера на какво съм готов и доколко далеч мога да стигна. За глупака такъв проблем не съществува. А това е основната пропаст между хората. Пропаст, над която някои преминават като по мост. За мен това е непосилно.'' Това помнеше от последната пиеса на гръка. Повтаряше си го, вървейки към експерименталната зала на Центъра. По-точно държеше се на краката си, ескортиран от двама санитари. Това не беше много обичайна гледка тук. Почти всички пациенти, посещаващи централната сграда, биваха упоени, носени или влачени. После излизаха като Заместители, олигофрени или торба биоотпадъци за контейнерите. На този етап той не можеше да предвиди какъв е неговия жребий. Пряката слънчева светлина го зашлеви през лицето и му бръкна в очите. Вече не съжаляваше, че не плати на контрабандистите за да го върнат в миналото. Някъде в средата на двайсети век. Щеше да работи в държавна болница, нейде из Източна Европа, да се ожени за колежка и да спестяват заплатите си. Съседите му щяха да го уважават и хъмкайки да се опитват да измъкнат консултацийка на стълбите. Когато научеха, че жена му се чука другаде, щяха да цъкат и ожалват какво хубаво момче е. Вярно, жена му, увлечена в градеж на семейно огнище по калъп, щеше да му изневерява крайно рядко и да бъде изяждана от много повече угризения, но той пак щеше да умре преди нея. Импотентен, благ, с квадратен задник и каскет. След месец никой нямаше да го помни. По-късно научи, че Контрабандистите, работят в сговор с Комисията. Предлагаха бягство в миналото на тези, на които така или иначе им беше отсъдено да бъдат въдворени в някой център. Веществото, инжектирано преди преноса, отравяше тъканите с регулируема от разстояние скорост. Бяха го взаимствали от някои бедуини, които преди време подарявали на най-скъпите си гости отровени камили , коне или екзотични птици. Скоро след това животните умирали, домакините не изглеждали скъперници в очите на гостите си, които пък от своя страна оставали гузни, че не са се грижили както подобава за подаръка и най-важното - редките породи оставали у дома си, без възможност да бъдат разпространени другаде. Имаше групи контрабандисти, които наистина вярваха, че отравяйки пътниците правят добро на света, спасявайки го от опасността, някое амбициозно плямпало от бъдещето да обърне еволюцията с главата надолу. Въпреки всичко, желаещи за пътуване имаше много. Интересно дали на тази планета трябваше да останат само гадове, за да се разбере, че Господ няма? Или, че е бил победен в накоя неотразена битка с изменници още в ранната му младост? Той не съжаляваше. И меките сини припламвания зад пердето в стаята му, които се обръщаше да поглежда през две крачки, бяха 'основните виновници' за това. Себеподобните се приемат изключително трудно. Човек би допуснал морско свинче до сърцето си много по-лесно, отколкото бедстващ, умиращ от глад представител на собствения си биологичен вид. Съществата, наредени около правоъгълната прозрачна маса го изгледаха с такава погнуса, сякаш не виждаха лекар като тях, а потомък на женска, блудствала с вълци, който се е опитал да ги заблуди в генетичната си идентичност. Сякаш, не те го бяха докарали до това положение, а той беше проиграл живота си на покер или на конни залагания. Никакво притеснение, че утре могат да се окажат на същото онова легло, подхранвани с разноцветни аналози на чувства. - Колега, няма да ви лъжем! Отдава ви се невероятна възможност. Подобна на тази на Армстронг, да стъпи на Луната. По наше общо мнение, в момента вие сте човекът с най-голям коефициент на интелигентност, останал тук. Известни са ни и литературните ви опити, естеството на практиката ви преди Зонирането, мненията на пациентите и политическите ви убеждения. Знаем, че не е проблем да вземате кардинални решения и да се впускате в саморазрушителни авантюри. Факт е, че гръцкият професор се сближи единствено с вас. За съжаление, не успяхме с него. Той сам похаби потенциала си. Пък и вие сте в много по-добра физическа форма. Любовната ви връзка тук, в центъра, беше наблюдавана от обширна група специалисти. Сега, по същество. Намерихме начин за нетравматична изолация на темпоралния дял на мозъка. Обратно на синдрома на Голдфийлд, запазваме дълготрайната, а не краткотрайната памет. Чрез промяна биохимичната среда на полукълбата можем да създадем халюцигенен ефект с мощ на истинско преживяване. Най-просто казано, опитваме се да вкараме човек в 'кожата' на всяко живо същество на тази планета, като избирателно запазим паметта му за времето на трансформацията. Вие може да станете куче или бременна негърка за час и след това да се опишете като такъв. Нека не ви се струва невероятно! Проблемът е, че материята тръгва след съзнанието, тоест успоредно с мисловните процеси или хайде да не ги наричаме така претенциозно, тялото се опитва да се нагоди към променената идентичност. На етапа на който се намираме все още нямаме достатъчно наблюдения, дори... не са провеждани опити върху човек. Сега му стана ясно защо засилиха белтъците. Излинялото му тяло, нямаше да издържи на такава генерална промяна, нищо, че я наричаха 'слаби опити материята да последва съзнанието'. Стана му ясно и друго - жената, която уж случайно се появи там и му се отдаде, беше умело подадената храна за съзнанието, което щеше да повлече материята. - Очакваме от вас, сам да предложите последователността на трансформациите. Помислете добре, дайте воля на фантазията си. Така, че после да ви бъде най-лесно да го опишете. Няма да се лъжем, че това е екскурзия из еволюцията, вие сте лекар и сам можете да си представите на какво ви подлагаме. Два дни? Какво пък, по-лошо не можеше да стане! Поне, преди да се пръсне някъде из атмосферата закачен за птичи крила, щеше да си отговори на някои въпроси, които така или иначе си бе задавал през целия съзнателен живот. И трябваше да се научи да 'усеща' жените! Ако въобще това се постигаше с учене. - Много са! /следва/...