Любовта не ми е приятелка - опит за импровизация
от
Tosh
на
05 март 2008, 00:20
Категории:
Видеокастинг
-
Podcasting
-
Литература
-
Култура и изкуство
-
Любов
Етикети:
любов
,
музика
,
тъга
,
сърце
,
мъка
,
rainbow
,
love's not friend of mine
,
електрическа китара
,
импровизация
,
свирене
,
разбито
Любовта не ми е приятелка! Понякога е в редиците на смъртните ми
врагове, които искат да ме унищожат. Понякога е просто враг, който иска
да ме нарани. Случва се и да се прави, че ми е приятелка и че дори ме
обича, но крайната й цел пак е да наранява.
Нищо, аз пак я
обичам. Нека да ме наранява - нали и за лекарите трябва да има
работа... И за медицинските сестри. Да ме наранява. Аз пак ще я обичам!
Един
от приятелите ми лекари е чужденец и се казва Rainbow. Много е добър...
Завършил е в Англия... Освен това съм влюбен в една негова приятелка,
която е медицинска сестра и е специализирала в САЩ.
Знам... Не е
хубаво да има любвни отношения между сестра и пациент... На сестрата
работата й е да лекува. Тя иска да те накара да се почувстваш по-добре
и да спре да те боли, защото такова й е призванието, а не защото обича
точно теб. Когато оздравееш и вече можеш да стъпваш на краката си, се
налага да напуснеш болницата... Може повече никога да не видиш
прекрасната медицинска сестра, която се е отнасяла грижовно с теб,
докато си страдал...
Не знам... Хронично болните често влизат в
Болницата и се връщат отново и отново. Няма начин да не се сближат и с
лекарите, и със сестрите. Неизбежно е... Може би затова съм такъв добър
приятел с Рейнбоу, и може би затова се влюбих така дълбоко в тяхната
приятелка.
Всъщност и тя не ме обича така, както ми се иска...
Дърпа се, когато я прегръщам... Драска ме и стяга ръцете и пръстите ми
до болка, ако я любя твърде дълго. Ръмжи ми и ми се кара, когато я
докосвам неумело по нежните места...
И все пак, тя ми е
приятелка като доктор Рейнбоу. Не ми е казала твърдо, че не ме обича и
че не ме иска. Затова не се предавам. Няма да се предам...
Вярвам,
че ако не спирам да изразявам нежността и изгарящите си чувства
към нея, някой ден и тя ще се влюби лудо в мен. Така дори когато съм в
Болницата при доктор Рейнбоу, за да се лекувам от някое нападение на
Любовта, там ще откривам нейната любов и ще се лекувам по-бързо.
Всъщност
не съм се отказал от любовта и на Любовта. Понякога се боя, че ако
Любовта ми стане приятелка, няма да ми се налага да ходя в Болницата
при доктора и сестрата. Докторът обаче ме успокоява, че сестрата има и
личен живот извън болницата... Можело и навън да се срещаме, ако съм
успеел да спечеля сърцето й...
Не знам... Искам да се боря за любовта и на двете. Представям си, как ли ще се чувствам, когато и двете ме обичат? Мечти...
Не
знам... Може би не бива да вярвам, че ще имам любовта им. Може би няма
да имам любовта дори на една от тях, но какво от това. Нека да ме
нараняват и да ми ръмжат, докато ги любя.
И така е прекрасно...