Гледах едно видеоклипче, което много ме разсмя. И ме накара да се замисля, колко са сладки бебетата. Едни такива, без грижи, невинни, могат да се смеят искрено дори на мънички неща. В смеха на това бебе може да се усети любовта към родителя, който прави "маймунджулъка". Вижте колко е сладко!
Понякога ми се иска да се смея като това бебе. Освободен от всякакви грижи, от всякакви негативни емоции, от проблеми, от мисли. Да се абстрахирам и да се усетя чист като бебе, способен отново да се смея така, както се смее това бебе.
Замисляли ли сте се, че колкото повече порастваме и "помъдряваме", толкова по-трудно ни е да се смеем от сърце?
Но да оставим тези философски въпроси и да видим клипчето, което надявам се ще ви сгрее също така, както сгря и моята душа.