Въпрос: Задачата
на психологическата част на курса за интегрално възпитание е да научи
хората да общуват един с друг, да се слушат помежду си и да създават
пълноценен, дълбок контакт помежду си. Как да се направи това?
Отговор: Ние трябва да разберем какво е това контакт между хората.
Казват, че няма семейство, ако няма деца.
За какво живеят хората? Например, днес физически те се харесват,
физиологически са доволни един от друг, удобно им е заедно. За сега им е
удобно… Детето – това е нещо средно, общо, което ги свързва заедно.
Когато човек влиза в контакт с другите
той трябва ясно да види нещо общо между тях, че взаимно са свързани.
Това е не просто някакво пресичане, а обща чувствена, физиологическа,
физическа, обществена, културна област, където те не само се докосват, а
сякаш се припокриват един друг.
Всеки човек представлява сам по себе си
„кръг“. И когато той се напасва на „кръга“ на друг човек, така те могат
да бъдат в дълбок и многостранен контакт.
На първо място, ние трябва да разберем,
че в наше време контактът между двама души, техните частни кръгове, не
се докосват помежду се, защото егоизмът на всеки е нараснал до
окончателното му състояние и това, което става в моя кръг, не е включено
в другите кръгове. Аз се чувствам толкова специален, индивидуалист,
егоист, че другият не го възприемам като личност, която може да има също
собствени интереси и потребности. За мен това е просто обект за
потребление. Ако това ме интересува, тогава влизам в контакт с него, но
не като личност с личност, която има своя кръг от интереси и вътрешен
свят, а като потребител на източника и нищо повече.
Това е начинът, по който комуникираме
един с друг. Така ни е удобно: всеки си има своя собствен мобилен
телефон, компютър и поща, и ние се крием зад тях и с това замъгляваме
абсолютната ни отделеност един от друг.
Виждаме как постепенно изчезват различни
общности, а ние криейки се зад мониторите, уж комуникираме и при това си
измисляме нови мерки за поведение и правила. Но всичко това се случва
виртуално, без да се докосваме чувствено до никакви кръгове. Измисляме
си нов език, скриваме се зад някакви други форми, друга обвивка,
представяйки се в Интернет абсолютно не тези, които сме. Поставяме
вместо своето лице, всякакви аватари, подписваме се с други имена.
Тоест, хората играят без да разкриват себе си. И на егоизма това му
харесва, удобно му е и му е добре.
Основната ни задача е да изясним дали
хората имат нещо общо – и не просто в двама, а между всички, тъй като
ние говорим за интегрално общество, към което природата ни подтиква или
със страдания или с доброволно осъзнаване и устременост към това светло
състояние на човечеството. Ето защо, определяйки какво общо има между
всички нас, ние ще бъдем в състояние да контактуваме на чувствено ниво,
няма да се крием един от друг, а напротив, ще се опитваме да се открием.
Всеки ще разкрие вътрешното си „аз“ и ще
го постави над външното – над този начин, над името, фамилията,
бащиното, над своята специалност, над всички видове външни навици,
обичаи, език и всичко останало. Моят чувствен свят ще се издигне над
обичайното ми физическо състояние, дадено ми от природата. Това трябва
да развиваме в човека.
Ето защо, трябва да покажем на хората, че
в единението между нас, в наслагването на частните кръгове помежду си,
сцеплението им един към друг в единен механизъм, ние не се превръщаме в
роботи. Не откриваме себе си за удари от другите, както в известната
фраза “ разтвори душата си, за да плюят в нея”. Ние правим това, за да
може във взаимното ни интегрално движение, когато сме като единен
аналогов механизъм, да постигнем конкретна цел, да се роди нещо ново –
както двама се съединяват, за да създадат потомство.
Но тук ние раждаме всички заедно,
изграждаме съвършено ново състояние на човечеството, в което не трябва
да се крием, да се страхуваме, да се стремим да ограбим другите и за
сметка на това да издигнем себе си. Напротив, подемът ни ще бъде общ –
именно в това наше общо „чедо“ което ще ценим и тачим, постоянно да
расте и да се развива.
От беседата за интегралното възпитание, 14.12.2011