Уж живеем в модерно време и с по-малко предразсъдъци, но с всеки изминат ден се убеждавам, че дори и да има такова нещо то рядко ни посещава мисълта, че сме модерни хора и трябва да мислим по-разкрепостено и по-толерантно, поне по отношение на децата ни. Простотията е много удобна локва и повечето хора някак си я предпочитат.

Но за какво идва реч?

Вчера една позната ми сподели проблем, които засяга нейното дете и отношението на свекърва и’ към неговите игри.

Става въпрос за почти три годишно МОМЧЕ, което обича да си играе с кукли.:). Дааа, 3 годишно момченце си позволява да си играе с момичешки играчки и може би дори не знае, че куклите са играчки само за момичета, поне според баба му, която вече е решила, че малкото и’ внуче има сериозен проблем със сексуалната ориентация и държи снахата да скрие всички кукли и да потърси помощ, преди хората да са разбрали, че е родила педераст. И това, ако не е откачена баба – не модерна, а просто смахната, не знам как да я квалифицирам.

Бабата, разказала на снаха си как вчера потънала от срам в черквата, където била с детето, което носело кукла в ръце. А потънала от срам, защото, хората видели, че  внукът и’ си позволил да си хване за ръка и да заведе на черква и една от куклите си. Дори разказвал на някаква позната как и’ е обяснил /на куклата/, че хората ходят с най-хубавите си обувки и дрехи на черква, а след черквата обещал да разкаже и на майка си и на баща си, че и’ е помогнал да се облече празнично.

Обаче бабата не се интересувала от отношенията между куклата и внучето, а през цялото време се срамувала, че внукът и’ е с кукла в черквата, издърпала я от ръцете му и му казала, че не е прилично да си играе с кукли, защото те не са играчки за момчета и хората ще почнат да си мислят разни лоши неща за детето.

И така, малкото дете не спира да пита майка си защо е срамно да си играе с кукли и защо хората трябва да му се смеят, като – той и куклата - са ходили на черква с най-хубавите си дрехи.  

Разказах случката на племенника ми, които е на 11 години и той изпадна в недоумение, понеже има Спайдърмен и още няколко човека-играчки, дори сподели, че една от най-интересните играчки, които е виждал е „пикаещото бебе” на братовчедка му и дори си е мислил да си поиска за подарък без дори и да си помисли, че е момичешка играчка или че може да е срамно да си играе с нея.

 После ме погледна, засмя се и ме попита дали според логиката на онази БАБА сега и той трябва да пази тайна, че играе заедно с мен и още няколко души една момичешка игра във Фейсбук? В първия момент му казах твърдо НЕ, но после се замислих. Колко хора живеят с подобни предразсъдъци и как ще реагират, ако сподели, че играе заедно с момичета на момичешка игра? Какво ще си помислят за това хора, които делят игрите и играчките на момичешки и момчешки? Направо бих попитала такива жени дали носят панталони, а мъжете с подобно мислене бих ги попитала, дали ще умрат от глад, ако няма жена наоколо, която да им сготви и поднесе?

На разтревожената ми приятелка, а и на племенника ми обясних, че игрите и играчките не са женски и мъжки, защото така ги делят ПОРАСНАЛИТЕ хора, те са предназначени за деца и са част от детския свят. Предназначени са да им помогнат да упражняват реплики, реакции и отношения, в които ще ги вкарват различните житейски ситуации и отношенията. Игрите са онези тренировъчни роли, които децата разиграват с играчките си понякога пред очите на доста изненадани и неразбиращи възрастни, но те им помагат, когато попадат на подобни реални ситуации в живота, защото тогава се проявяват като натрупан опит.  Затова, ако едно дете се отнася добре с играчките си това означава, че ще бъде добър човек, но ако има агресия, тогава майка му и баща му трябва да се тревожат и да се постараят да помогнат на детето си, защото агресията срещу играчки и животни после се прехвърля и става агресия срещу най-близките хора. Ето  затова не позволявам племенника ми да играе на игри, в които има убийства и смърт. Ситуациите, в които детето е поставено по време на игра се заучават и после детето ги пренася в живота си и в отношенията с близките си, познатите си и непознатите.

Всеки родител е добре да обясни  на детето си да не бъде агресивно срещу играчките си, а не да му затормозява мозъка с обяснението защо баба мисли, че не трябва да си играе с кукли. На три години детето още опознава света и има нужда да споделя познанията си, но ако няма брат или сестра, тогава, защо да няма и кукла?

П.П.  Факт: Аз съм момиче, но когато бях малка си играех с децата на улицата, а не с кукли. Е, имах едно плюшено мече..., но кукли - не. Просто не ми бяха интересни. Както казваше племенникът ми, в много ранните си детски години: Ние сме по-общителни хора и ни е интересно в компания.:)