Искам да ти кажа, че ти не знаеш как се казвам. И аз не знам. Не, че е важно. Но пък знам какво съм и ще ти кажа. Така или иначе ще разбереш. Аз съм твоето Възмездие.

Тоест, аз съм това, което ще ти се случи. След малко. Първо трябва да изясним нещо.

Нали знаеш – нещо, като да ти прочета правата преди да се случа.

Ти определено не постъпи правилно.

И, всъщност, такава е системата. Сещаш се. Свише.

Трябва да си платиш. Рано или късно. Всички си плащат.

Държа да те предупредя – нямам нищо против теб. Просто така се случи. Бях под ръка, когато ти Го направи. Това, което Не трябваше да правиш.

А също така, явно фазата на луната е подходяща. Иначе не бих се появил.

Бъди смела!

В крайна сметка, след като ти се случа -няма да дължиш нищо повече на този Свят. … Поне докато не сгрешиш пак. …

Готова ли си?

…

Готова ли си?

… …

… не, че ме чуваш …

Честно да ти кажа - хич не ми е приятно …

Не мисли, че е приятно да правиш такива неща.

Не трбваше да постъпваш така!

Толкова главоболия щеше да ми спестиш.

Видя ли каква беше Луната днес? Видя ли как потъна в дупката между облаците, като кифла в чаша с кафе?

Знаеш ли – не помня какво бях преди. Странно, нали?

Когато си в унес – нали знаеш – носиш се над Света, потъваш в него … и той потъва в теб … и изведнъж – Хоп! – те извадят – ей тъй – както ти го направи.

Защо ти трябваше да вършиш тая глупост? Мислиш ли изобщо? Понякога?

Седя тука. Гледам те. Чудя ти се …

А ти – какво ме гледаш?

Не ме чуваш. Знам, че не ме чуваш.

Но ме усещаш, нали?

Плашиш се.

Е, плаши се!

Следващия път може и да се замислиш преди да ги натвориш …

Тъжно ми е.

Не, не ми е тъжно за теб.

Тъжно ми е за мен. За Света наоколо. Беше по-различен преди. Преди да се появиш – ти и глупавата ти постъпка.

Течеше плавно и красиво, преливаше от цвят в цвят … от образ в образ. И аз бях там – част от тези неща.

…

А сега, … сега даже не знам как се казвам …защото … защото се спрях.

Възмездията вършат лоши неща. Мръсната работа, нали знаеш.

Идва някой. Прави глупост. И – Хоп! – събужда някого като мен.

Повярвай, много по-приятно е да караш Луната да потъва в дупката между облаците.

Трябва ми време.

Така де – да превключа.

Не може да искаш от мен преди малко да съм тананикал валс, а сега изведнъж да счупя пианото. Не ми е присъщо.

Ще го направя. ... Ще го направя …

Но след малко.

Знаеш ли кое е най-лошото, когато се спреш? – Замисляш се.

Не, не за това, което ти направи.

Така Не се прави! Запомни – Не се прави!

Исках да кажа – замисляш се за себе си. … Кой си … какво си … защо си …

Името …

Името е най-малкият проблем.

Тъжното е, че не знам какво съм всъщност. Преди – просто не се замислях. Имах толкова много неща да върша. … Хубави неща. … Не знам как да ти опиша … слънчеви зайчета, роса по стръкчетата трева, блясъка на Малката мечка. ...

Не, не ги помня всичките. Само, когато ги погледна се сещам, че аз съм ги правил.

Като онази трева там. Малко е тъмно. Сигурно няма да забележиш, колко е зелена и как съм наредил пожълтелите листа върху нея.

Много се чудех. Исках да има и едно кленово. Те са такива ... - по-червени. Сещаш се. А кленовото дърво е чак на другия край – ето там. Помолих едно дете да го донесе. Вятъра щеше много да обърка нещата.

Докато сте деца повече чувате.

А сега … сега трябва да те наказвам.

Даже не знам как.

Изглеждаш добре.

Ако знаеш колко труд е положен, за да си такава. А ти – Хоп! – бързаш всичко да развалиш.

Защо хората сте такива? Защо винаги всичко обърквате?

Време е. Много се забавих.

Как мислиш – как точно да ти се случа?

Какво им се случва на хора, като теб? Знаеш ли?

На хора, които развалят един Свят, постигнат с толкова усилия?

- Все банални неща им се случват.

Ще си изпусне цигарата. Ще се спъне. Ще остане с разбито сърце.

А моето сърце? – И то е разбито. По същия банален начин. Ти го разби, като дойде точно тук, да извършиш мръсното си дело.

…

Не, че имам сърце. Това е чисто човешко понятие. Но чувствам … чувствам се съкрушен. …

Чувствам се като охлюв, изваден от черупката си и оставен да гледа как я смачкват …

Черупката.

Знам, че всичко ще се оправи. Нещата пак ще се върнат по местата си. Всичко ще е както преди.

Ти ще си понесеш наказанието. Е, естествено, няма и да разбереш за какво са те наказали. «Лош късмет» - ще си кажеш.

Това е най-страшното.

Утре ще го направиш пак. … И вдругиден.

А може и нещо по-гадно да направиш.

А аз? … Аз пак ще трябва да спра да правя нещата, които обичам - да се занимавам с нещо, което не ми е присъщо и да се изправя Сам пред Себе си. Да видя, че съм Нищо.

Нищо.

…

Нищото, което ще те накаже … със себе си.

…

Хайде. Няма да протакам повече.

Какво да бъде?

Дали да не си повърнеш обяда? Или да стъпиш в ей онова лайно? – Мръсна работа.

Не. Трябва ти нещо, което да запомниш за дълго. Нещо малко и досадно, което не се забравя лесно. Като мазол.

Не – много е битово.

Все пак наказанието трябва да съответства на престъплението.

Ха! Сетих се.

Ще те накарам да намразиш нещо.

Нещо твое.

Какво да бъде. Дай да видим. …

Близък човек … не … Въпреки, че бих могъл.

Не - няма да е материално.

Да – ще те накарам да намразиш, това което аз нямам.

Името си.

От днес нататък, щом го чуеш, ще те дразни.

Това е нещо, което не се забравя.

Даже малко ти завиждам.

Какво хубаво наказание.

Имаш си име и ще си го спомняш постоянно – с това, че го мразиш.

Е, малко гадничко, верно. Но пък няма да дължиш нищо на Света наоколо. На първо време.

Е, това е. Щом го направя – изчезвам. Не знам, дали после ще те помня.

Сбогом … няма да ти кажа името. Знам, че вече започваш да го мразиш. Не, че има някакво значение. Поне имаш име.

Сега остава и да разбереш коя си.