Когато се намериш да вЪрвищш сам по улицата в студена тЪмна зимна нощ и нЯма кой да те прегЪрне и да ти даде от топлината си, нЯма кой да вЪрви до теб... Когато има толкова много хора, с които можеш да говориш и нЯма на кого да кажеш... нЯма с кого да споделиш.. Когато най- искрените моменти в живота ти си остават само твои.. Тогава... Усещаш всевечната и безкрайна самота!... ТЯ изпЪлва душата ти и целиЯ ти свят... Обрича те на полуживот... ПоставЯ те пред невЪзможни вЪпроси... Свива душата ти на топка и Я захвЪрлЯ в най- отдалеченото кЪтче на космоса... Безумна и безконечна празнота!

C’est la vie, pas le paradis!