Дъждовна нощ, улиците пусти

Пълна тишина, не се долавят звуци

Вижда се в далечината нещо скромно свети

наоколо е мрак, не се очертават и пътеки

прозорец малък - с отворени крила

показва силуета на красива жена

по нейното лице проблясва капчица сълза

като звезда огрява мрака и нощта

кожата и снежнобяла, гладка като кадифе

погледът и син, загледан в нощното небе

а косата и море от черни гъвкави вълни

нежни и бурни отвеждащи до висини

за какво ли мисли тази самодива

та тя е толкова изящна и красива

за какво тъгува щом носи този дар

обаяние, нежност и невиждан чар

вместо да танцува, тя неподвижно стои

плаче и страда, гледа нощните звезди

вижда се ясно – нещо на душата и тежи

чу се това, което тя тихо промълви

“нека вали, да не спира да вали,

нека дъждът измие хорските лъжи,

да прочисти и изгони всички грехове

да отмие черните, мръсни страхове –

толкова мъка има по този свят

толкова болка в нашият град

насилие, лъжи, измама

злоба, ненавист голяма

дори любимият ми от убийство си замина

замина далеч, остави душата ми ранима

нека Бог над хората да се смили

нека вали, да не спира да вали”.