Здрасти ент,
Как я караш?
Помниш ли едно време, когато ми казваше, че няма как да разбера "Параграф 22", защото съм жена?! Е, прав беше.../тук може да удариш една водка за личната си победа, а аз си посипвам главата с пепел от пепелника/
Тая "казарма", в която съм от началото на 2008 е много зле... Не мога да правя паралели с другите военни подразделения/пак бъркам понятийния апарат, ама нали съм проста/, за това ще ти разкажа само моите впечатления от двумесечната си служба.
Войниците - ент-е, такива не си виждал, друже. Големи кокони, всякакви и много се усмихват, и много мило говорят... Ако знаеш само как шушукат, ужасих се, не мога да се ориентирам в това лустро... Привидно всичко изглежда много готино, но... звуците и прахът там ми разказват играта... Вярно, че аз не се давам и се бия наляво-надясно, с думи де, не с юмруци, ама за какво да се бия?! Не виждам смисъл за себе си... Искам да напусна службата... Мога да го направя, няма да ме обявят за дизертьор и да ме разстрелят. Само трябва да платя едни пари, модерност, ент, всичко се оправя с пари:)
Командирите - абе, висшия военен състав - друже, не знам ти докато служи как бяха при вас, обаче тия при нас са много особени. Отказват с жестове на диригент, не се представят изобщо, в първите дни на службата изписах цял тефтер с имена и длъжности, защото не познавам никого. Говорят странно - аз уж все внимавам в приказките им, но много трудно схващам за какво иде реч, когато питам, целият "гювеч" се резюмира и пак нищо по същество... Много съм тъпа, очевадно е...
Битовизми - нямаме студена вода вече цяла седмица... Знаеш ли как да се къпеш с вряла вода?! Аз не знаех, но се научих.

Друже, побърквам се, искам да си купя оръжие, представяш ли си?!
В България се случват странни неща:
Хора, изгарят във влак, защото са заключени...
Педофил стреля срещу деца и убива едното, което е подало жалба срещу него в полицията, самоубил се бил...
Деца падат от етаж на Дом за деца, лишени от родителски грижи/ не знам дали още се наричат така тия структури/...
Деца се натравят в детски градини...
Деца се бият в училища, а някои се наръгват с ножове...
.../тук има още много новини, не искам да ги изброявам/

Чудя се на себе си... Защо продължавам да вярвам, че мога да живея в България... Да, семейството ми все още не е емигрирало, приятелите са тук, макар да останаха малко, аз съм си мързелива по природа и не ми се правят усилията да живея някъде, където езикът не ми е роден и все пак... Напоследък все по-често рецитирам Ботев/ а аз не го харесвам, знаеш/
Не съм и патриот и не ми се занимава с революции...
"When the music's over..." - това ли се случва сега?! Музиката ли свършва наистина...

Накрая, за да не се стреснеш, че съм се юрнала да решавам "големите проблеми", да ти напиша, че съм добре със здравето, разхождам се много и ще хвана гората малко, защото цивилизацията ми писна:)
Бъди здрав и да не ядосваш Ивето, защото ще ти дърпам ушите!

Поздрави!