Като малки всички играем. Играем на живота, който ни предстои. В един момент порастваме и игрите стават реалност. Човек трябва да усети кога играта е свършила и е започнал живота. Не може цял живот да играеш. В исктинския живот, човек трябва да се е наиграл и да подхожда сериозно към хората, отговорностите, задълженията. Не трябва да играем с живота си, утре ще се събудим и вчерашната игра ще има отражение върху днескашния ден.