На една такава тема като "Обществото"

от gargichka на 18 юни 2006, 16:58

Категории: Невчесани мисли
Етикети: общество , влияние , индивидуалност

 
За модерен свят си говорим. Mainstream, Fast Food, PlayStation, Talk Show и всякакви такива думички, които не изглеждат добре, написани на кирилица. Медиите плюят глобализацията и индустриализацията на цивилизацията, защото ни прави нейни жертви.  А ние, жертвичките, негодуваме освен срещу самите медии (заради медийните влияния), и срещу разните малко или много нам „ближни“, които в колите си надуват прекалено много онова, което те наричат „музика“. Които не си дупчат билетчетата и не си хвърлят дъвката както е указано на картинката на самата дъвка. И които всъщност ни карат да се чувстваме малко странно и по-скоро зле в ония петъквечери, в които сме останали статични вкъщи стиснали мишка, вместо дръжката на 0,4-литрова масивна бирена чаша.

То е в нас и ние сме в него. Времето .. да ... не - другите, хората. Или иначе казано - Oбществото. Кой кого обръща и до каква степен ми е трудно да определя, но поне едва ли  някой ще спори с първата част: посоката „то – нас“. Какво ти казва то и в какво те принуждава? В какво се превърна ти под неговия натиск? Да си брадясал бунтар с пламък в очите и лош дъх или послушко с чаша топло мляко & мед преди лягане (22:00 часа)? Има ли смисъл да се бориш ... и ако да – за какво? Да си или да не си „като всички“? Какво значи „като всички“ и кой, по дяволите, е това „всички“?

*  *  *

Да вземем за пример нещо много простичко и тривиално като храненето. От едната страна са обществените правила, които изглеждат горе-долу така:

Сутрин: Кафе (със/без захар/мляко)
             закуска: 1-2 мазани филии
Обяд: супа, второ (ориз с месо и доматена салатка), десерт
Следобедна закуска: кифла
Вечеря: горе-долу като обяда

Така най-вероятно ще изглежда хранителният план на гражданина Х в произволно избран от нас ден от седмицата. Сигурно може една цяла комисия от учени-професори с дебели очила и бели колосани якички да се събере и да разисква доколко въпросният хранителен режим е здравословен или не. И пак да уточня (или да се повторя?): става дума за средностатистическия, „нормален“ член на Обществото Х, който въплъщава класическите Обествени норми и ценности. Къде са им недостатъците за здравето и т.н., това ще ни каже в подробности нашата въображаема комисия от слециалисти. Но едно (поне за мен) е сигурно: този режим не е съвсем погрешен. Господин Х ще умре на задоволителните 70, което си е окей-възраст, ще е водил един окей-живот и ще е допринесъл с нещо-си за Обществото. Не, че е лошо да си новатор и различен и да следваш „своя собствен път“, но то, Обществото, няма нищо против – даже ти дава всички условия – да минеш леко и тананикайки по асфалтираните му пътища. Ако се замислиш – може би ще бъде глупаво от твоя страна, ако не се възползваш.

Но да се върнем пак в хранителния ни пример, този път от другата страна. В една друга категория (да я наречем може би не-съвсем-общоприета) ще приспадна всякакви хранителни практики – от суровядството през протеиновите суплементи до лечебното гладуване. Да ми разправят каквото си искат представителите (или проповедниците) на съответните течения – че африканските племена даянят вече столетия наред на овесени ядки с манго, че будистките свещеници се ограничават със зеления си чай през уийкендите или че в никакъв случай не бива да слагам върху въглехидратната си филийка парче протеиново сирене. Въпреки настойчивите им аргументи с примери от живота, че тия работи са традиция, широко разпространени и разбиращи се от самосебе си ... каквото ти и аз разбираме от самосебе си и реално изживяваме е нормалността на баничката, таратора и сутрешото кафе.

...ако не вярвате, питайте обичания от всички ни господин Х какво ще ви каже за тия ексцентрични хрумвания!

Но, ще кажете (и ще сте прави), гражданинът Х има киселини, лека форма на гастрит и разкопчава горното копче на панталона си докато гледа новините. А шаолинският монах празнува стотния си рожден ден в поза „Лотус“. Тоест излиза, че Обществото, нашето си, с неговите препоръки и норми е една машина за серийно производство на средни стойности, но средни в смисъл не на „златната среда“, а на начин на живот на самата граница на това, което си способен да изтърпиш в името на глобалното лекомислие.

Е? Какво сега? Може да отхвърлим ерата на сладкарниците и голямата гроздова, защото сме фенове на редовната дефекация и съкращението „б.О.“ върху медицинския ни лист. От друга страна, обаче, какво ще направиш, ако въпреки решението ти, очите ти още не са станали дръпнати, или ако със силна доза копнеж детектираш опияняващия аромат от дюнерджийницата на километри разстояние от нея, макар че си станал вегетарианец? И може да се запиташ защо въпреки цялата цивилизационна еволюция донъта продължава прекалено много да прилича на класическата поничка и защо не си в състояние да си представиш йога с препаска около хълбоците, който нагъва въпросната еволюирала поничка? Тоест излиза, че ти, искаш или не, си част от една цивилизация, която прави всичко възможно да те задържи и забавлява в своя неблагоразумен пир на сетивата. И нямаш право на избор, както никой не те е питал какъв пол искаш да си и какви искаш да са ти родителите.

*  *  *

Дали пък не греша? Защо пък да не е възможно да видиш ясно гнилото в средностатистическия поведенчески модел и да се изпикаеш гордо над Обществената повърхностност? Ти си силен, ти си индивидуалност, ти си нещо повече, ти няма да допуснеш да се принизиш с масите! Едва ли е толкова трудно, колкото звучи първоначално. Така и така вече до гуша ти е дошло от този консуматорски манталитет, пък да не говорим за двуличието, егоизма, дребнавостите, пресилената радост, престореното съчувствие и целия този емоционален фарс, който ти дълбоко презираш. Защо да се обезличаваш, като можеш да се извисиш?

Добре, дадено. Обществото няма нищо против пионерите, стига да не му пречат. Имаш пълното право да си изготвиш индивидуален концепт на начин на живот – в който аспект си искаш. Обществото даже ще те подкрепи под формата на всевъзможни статии, статийки, интернет-страници и книги по всички въпроси, които те интересуват или не те интересуват. От теб се иска само да направиш своя избор. Да поемеш по своя уникален път на личностово развитие.

Но бъди снизходителен и не се сърди на останалите, които са прекалено слаби и/или прекалено заблудени, за да те последват. Такива са хората! Но ти си различен, не забравяй това! Не позволявай на завистливия (или на Лукавия) да те дръпне назад в калта!

Тази позиция е похвална, защото това е неравният път на Силния и стремежът ти към по-добър свят. Има само два недостатъка:
1) оставаш сам и 2) се отказваш от предимствата на Обществения Коректив.

Общественият Коректив е онова, което те принуждава да пиеш в компания и по-скоро умерени количества, вместо сам и до степен на неузнаваемост; да пиеш кафето си сутрин, а не преди лягане; да си поръчаш една, а не четири пастички в сладкарницата. Правиш го, защото е нормално, прието и най-вече без да има някакво определено „защото“. Съюзявайки се с Обществото, ти може да си спокоен, че ще ти се разминат най-различни крайности от рода на тежък алкохолизъм, затлъстяване и безразборен полов живот. Обществото все пак се грижи за членовете си и с цялата си мъдрост ти предоставя най-икономичния и ефикасен начин да си останеш в „правия път“: без много-много да се замисляш.

Но ти можеш да опиташ, де, ако искаш, тия крайните неща и болести най-вероятно няма да ти се случат на теб. Но знай, че ако все пак не дай си боже увиснеш някъде, именно Обществото с институциите си и с другите си ресури ще ти помогне.

*  *  *

Какво излиза в крайна сметка? Че Обществото е и майка, и мащеха? Че то ще ти продаде въжето, на което да се обесиш, но ще отреже клона, на който си го завързал? Че независимо дали искаш или не, ти си част от него, а останалите части са милиони, милиарди такива-като-теб (да, точно такива!)... така че едва ли ти остава друг избор, освен да кооперираш с нормите му.

Е, добре, де, (по дяволите просото и плявата!) не с всички.