ХОРАТА ИЗГУБИХА ТЪРПЕНИЕТО СИ

   – Отче, защо днес нямаме търпение?

   – Днешното положение е трудно за хората. Някога животът беше спокоен и хората бяха спокойни и имаха голяма издръжливост в търпението. Днес цялата тази забързаност, която навлезе в света, направи хората нетърпеливи. Преди човек знаеше, че ще яде домати в края на юни и не го беше грижа. Чакаше до август, за да яде дини. Знаеше – тогава и тогава ще яде смокини, еди-кога си пъпеши. Днес какво става? Ще отиде по-рано да донесе домати от Египет; не иска да яде портокали, в които има същите витамини. “Бре, чедо, имай търпение, хапни нещо друго сега”. Ама не, ще отиде на всяка цена да донесе домати от Египет. Щом видяха това, започнаха и в Крит да правят парници, за да предложат домати по-рано. И накрая навсякъде направиха парници, за да ядат домати и през зимата. Изтрепват се да правят парници с всичките му приспособления, за да има от всичко през всичките сезони и да не чакат!

    До тук добре! Но се продължи и по-нататък. Вечерта доматите са зелени, а на сутринта вече ги късат червени и надути! Развиках се на един министър: “За парниците както и да е, казвам му, но защо вкарват хормани, за да зреят за една нощ плодовете, доматите и т.н., и хората, които са малко по-чувствителни към хормонална намеса, горките, страдат от това?” Развалиха също и животните. Какви телета, какви пилета! Тия, които са на четирдесет дни, поради хормоните изглеждат, като че са на шест месеца. Човекът яде, но каква полза ще получи от тази храна! Хранят кравите постоянно с хормони, за да дават повече мляко, а накрая производителите не могат да го продадат. А след това стачкуват и изливат млякото по улиците, защото цената пада, а хората пият мляко с хормони. А ако ги оставят както Бог ги е създал, всичко щеше да върви нормално и хората щяха да пият чисто мляко. А сега с инжекциите всичко става безвкусно. Безвкусни продукти, безвкусни хора, всичко безвкусно! И животът сега им е безвкусен. Питаш млади хора: “Какво ти е по душа?” “Нищо” отговарят. Коскоджами ти юнаци! “Какво ти е приятно да правиш?” “Нищо”. Докъде стига човекът! Мисли си, че ще поправи Бога с това, което върши! Правят нощта ден, за да снасят кокошките. И какви яйца снасят? Ако Бог беше сътворил луната да свети като слънце, хората щяха да полудеят. Но Бог е направил нощта, за да могат хората да си почиват. А те до къде стигнаха!

   Хората изгубиха покой. Парниците, инжектирането на плодове и зеленчуци и т.н. доведоха също до нетърпеливост. Преди знаеха, че до еди-кое си място пеш ще стигнат след толкова часа. Ако някой има по-здрави крака ще стигне малко по-рано. След това изнамериха каруцата. После автомабила, самолетите и т.н. Постоянно полагат усилия да намерят още по-бързи превозни средства. Направиха самолети(Старецът има предвид свръхзвуковите пътнически самолети за далечно разстояние “Concorde” – б.изд.), с които можеш да отидеш от Франция до Америка за три часа. Но когато човек сменя с такава скорост един климат с друг, от самата тази внезапна промяна ще се обърка. Бързане, бързане... След някое време човекът ще влиза в снаряд, ще натискат спусъка, снарядът ще се изстрелва, а от другия край ще излиза един луд! Къде ще върви? Дотам ще я докарат. Лудница!  

   Цитатът е от кникага на Старецът Паисий Светогорец (1924 - +1994)  "СЛОВА том 1 - С БОЛКА И ЛЮБОВ за съвременния човек"