Зачетох се в Капитал и в неговата рубрика "Ще ви пука ли ако от утре няма...?". В случая беше поставена на тезгяха фирма Ейвън. Зачетох се в мненията отдолу и се сетих защо не ми харесва този модел.

На един коктейл се запознах с млада дама, която е от известна софтуерна фирма. Тогава обменихме няколко думи, почти нищо, но си разменихме визитките. И младата дама на следващия ден ме добави в ICQ и почна да си говори с мен с настояване да се видим. Отклонявайки веднъж или два пъти, накрая се видяхме. Младата дама беше дилърка на една от тези фирми за козметика и като извади едни каталози и почна да ме убеждава, колко са полезни тези продукти.... Аз стоях като гръмнат. Първоначално смятах, че дамата иска да си говорим по работа, не изключвах дори личен интерес към скромната ми персона, но не очаквах, че нещата са на такива търговски плоскости поставени. Не минаха и пет минути и младата дама ми връчи и договор. Той щял да ми позволи да пазарувам с около 30% отстъпка. Зачетох се. Договорът ме превръща в дилър, един вид граждански договор със съответните задължения, права и неустойки. Задълженията бяха доста.

Момичето почна да ме убеждава, че туй не е това, което си мисля, че съм щял да спечеля много, че тя всъщност не иска да печели от мен, но всъщност ако аз някой ден почна да развивам търговска дейност, тя щяла да печели процент заради това, че тя ме е направила дилър.

Момичето говореше с ентусиазъм, убеждаваше ме колко е хубаво, колко много ще спечеля. Гледах я и се чудех на този странен пламък в очите и. По-късно си го обясних, когато почна да ме агитира да направя дилър от сестра си и други хора. Капанът за нея беше щракнал. Странна зависимост, нали? Не само финансова пирамида, но и психологична такава. В която централна роля играе психологията на модела, надеждата и желанието да успееш. Спекула именно с най-големите желания на човек. В един момент фокусът на разговорът ни тотално се промени - от качествата на продуктите и тяхната уникалност като действия, изведнъж се превърна в чисто търговско начинание и почнаха да ми се обясняват хилядите преимущества на идеята.

Това много ме разочарова. Неведнъж ми се е случвало колежки да ми предлагат да си купя чрез тях някой и друг продукт. Случвало се е и да купувам, но не съм оставал особено впечатлен от продуктите. И все оставам с чувството, че точно в тези бизнес модели не важен е продукта, а схемата му на продажба. Можеше да не е козметика. Можеше да е всичко друго, примерно случая със Щастливият камък или пък тибетската сплав, която учени от Тибет били създали и като си сложиш герданчето от нея, около теб се оформя защитно поле, директно свързано с Космоса.

Не знам, но за мен всичко това е спекула с доверието на хората. И може би винаги тази спекула ще си съществува. Вие как мислите?