Сбогом, любов!

от queen_blunder на 28 юли 2007, 15:01

Категории: Нещата от живота - Музика - Невчесани мисли - Любов
Етикети: любов , филм , раздяла , песен , йорданка христова , сбогуване , сбогом любов

 
Беше голяма грешка да се влюбиш точно в него. Нима не ти е достатъчно, че около теб постоянно се навъртат куп обожатели, които са готови да те направят щастлива, само и само да поискаш, но ти – не. Внуши си, че единствено той е способен да те развълнува и на всичкото отгоре си въобрази, че си срещнала любовта на живота си. Обяви го за най-умния, най-нежния, най-атрактивния и забележителен мъж от всички мъже на света. Побърза наивно да повярваш в една фикция и сега се измъчваш безумно.

Да, съгласна съм, че човекът има качества, но след онова, което се случи, трябва да го свалиш от пиедестала, на който си го поставила. Незабавно! Не разбра ли, че той мъ-ъ-ъничко те поизлъга? Спомняш ли си в началото как те обграждаше с нежност и внимание? Няколко красиви жеста и... ти не усети как той трайно се настани в мислите ти. Всъщност неговата идея беше само да се забавлява, гледайки те докъде можеш да стигнеш в увлечението си, но без да влага капчица чувство.

Каза ти, че те обича, но това, както сама разбираш сега, не беше вярно. Развличаше се с теб, говорейки ти мили слова и наблюдавайки твоите реакции. Ти омекна и душата ти се разтвори за него. Призна му, че си безумно влюбена, но тук страшно сбърка. Защо ли? Защото нещата можеха да се развият по съвсем друг начин, ако ти беше малко по-сдържана и хитра и не разкриваше всичко онова, което чувстваш. Точно на теб ли трябва да обяснявам, че мъжът е ловец и когато постигне целта си, спира преследването и се насочва към друга жертва? А ти дори не се опита да поиграеш поне временно на тази стара игра, наречена любов, за да го накараш да се влюби в теб.

Сега плачеш безутешно, защото той хлопна вратата след себе си и си замина окончателно. Показа ти, че е напълно категоричен в решението си и няма връщане назад. Било каквото било – театърът свърши. Да, разбирам, че не си очаквала този обрат и сега се чувстваш напълно неподготвена. Ти си стъписана, объркана, шокирана - знам, но това са фактите – той е вече далече, много, много далече от теб...

Казваш, че след неговото заминаване светът внезапно е изгубил ярките си цветове и пред очите ти всичко тъне обвито в някаква сива скучна мъгла. Казваш, че мисълта за раздялата предизвиква пареща болка в гърдите ти, че не можеш да спреш сълзите си и не си в състояние да си представиш живота си без него. Но, миличка, разбери: това е краят и ти нямаш друг избор освен да изхвърлиш този мъж от мислите си и да се опиташ да го забравиш. Как да стане ли? Просто повярвай, че него никога не го е имало на този свят, и че онова, което се е случило, е една голяма илюзия. Някой беше казал, че всъщност всичко е една илюзия - и животът, и смъртта, и желанието ни да бъдем обичани.

Не, не го търси повече и не го моли да се върне при теб – това ще бъде поредната ти груба грешка. Може би най-голямата, защото не можеш никого да накараш насила да те обича. Можеш единствено да се оставиш да бъдеш обичана, но само от онези, които се стремят към теб и те желаят. А той не е сред тях.

Не ми казвай, че си потънала в безсмисленото безвремие на нищото и че тази болка ще те промени до неузнаваемост. Знам, че ти е ужасно тъжно и самотно, но ще мине време, ще те преболи и ти отново ще станеш пак онази лъчезарна и жизнерадостна жена, която аз познавам.

А сега събери сили и кажи сбогом на любовта, която си отива завинаги. Послушай тази стара песен от един български филм, в която се пее за онова, което идва след края, и за късчетата спомени, които понякога ще те връщат назад...

СБОГОМ, ЛЮБОВ!



Някъде отлитат, някъде далеч оттук,
мигове случайни, носени от нежен звук.
Търсиме ги тайно някога във късен час
ти - далеч от мене и далеч от тебе - аз.

Може би ни връщат златото на летен ден,
може би сред зима взимат ни във адски плен.
Знаем, че не могат никога да дойдат пак,
знаем, че не могат никога да дойдат пак.

Но ще скитаме и двамата във пролетния мрак,
мамени от вятъра и неговия зов.
И ще чакаме отнякъде угасналия знак -
мигове, отминали със нашата любов.

Някъде отлитат, някъде далеч оттук
мигове случайни, носени от нежен звук
Търсиме ги тайно някога във късен час
Но ще скитаме и двамата във пролетния мрак,
мамени от вятъра и неговия зов.
И ще чакаме отнякъде угасналия знак -
мигове, отминали със нашата любов.
...............................................................