Пътека, вървя по нея под искрящо синьо небе. Слънцето е зад гърба ми. Малкото хълмове са далеч от мен, в далечината се виждат облаци. Времето прогаря с горещината си. Време е да се заема с промените. Жаден съм. Искам след завоя точно пред горичката да се появи поток с бистра студена вода. След няколко крачки дочувам шумоленето от вода. потокът е там където пойсках. Пътувам за едно място наречено Реалност. Искам да стигна там за да се срещна със семейството си. Пътят до там  е труден , осеян с опасности. Някъде около мен се чува конски тропот, пропускам пътника и продължавам с промените, като внимавам да не засмуча и путника с мен. Не ми е необходима компанията му, предпочитам да съм сам с мислите си. Спомените си.
напивам се с вода и продължавам. Времето почва да се променя, с усилие на волята си го задържам така, нито топло, нито хладно, нито съхо, нито мокро. Вървя, приближавам горичката, поисквам си дълбока сянка, почти мрак. Става тъмно, пътеката осцилира в сиво и пурпурно. Дрехите ми са развяти , но не от вятър, на това място вятър не съществува. Започвам да се потя, въздухът не ми стига, промяна , намирам се по разноцветно небе с тъмно жълт оттенък към розово. Пътеката е с цвят на кръв. Тревата е мътно сребриста, слънцето ослепително черно. Три крачки и светът отново се променя, вулканична верига в далечината изпуска облаци сиви като софа в гората, затъмняват слънцето , горещината е убийствена. Чувам звън на камбани, оглеждам се. Камбаните се чуват все по-близо и по-близо. те са в главата ми , осъзнавам, че не се вдига шум от стъпките ми. Някъде в далечината се виждат стени на град, увенчани с кули. Промяна, въздухът е наситен със смърт. Мрак и огън навсякъде, пари от земните цепнатини напомнят шардоне. Цветът е неописуем. Промяна, тревата е зелена въздухът прозрачен, вятърът подухва в изпотеното ми мръсно лице, слънцето ми е зад гърба, вървя на Запад! Всички знаят за Реалността, Тя се намира на запад. Продължавам да вървя, стигам до подножието на серия невисоки хълмове. Изкачвам се стигам до промяна в движението на плоскостта спрямо реалността в посока към вечността. Планината се казва  Истина. Платото  на което стъпвам и спирам да си поема дъх се казва Искренност. В далечината на километри от мен се вижда Градът. Там реалността си има своята цена. Тръгвам за да видя каква цена трябава да платя за да зърна Истината на Реалността с искреността, подобно на Нежността! Не е лесно да имаш семейство , но да нямаш близки. те са там, Тя е там! ще платя цената за Реалността, независимо от това дали животът след това ще продължи!