Куклите седяха в разкривен кръг и разговаряха спокойно. Две от тях играеха „водещи”, макар, че накъде водеха - никой не знаеше. Останалите четири ги следваха, като едновременно с това се опитваха да стъпват и в страни. Изобщо, играеха една своя си игра, която беше интересна за наблюдаване отстрани, но самите те не се забавляваха. Изведнъж, най- неочаквано за наблюдаващите, в разкривения кръг скочи една седма кукла, която играеше „много ядосана”. Тя започна да прекъсва разговора на останалите, после започна да говори за нещо свое, накрая заяви на „водещите” :

-         Аз пък сам дойдох, нищо че не ме поканихте да си приказвам с вас!

-         Не е вярно! – казаха „водещите” – Ти познаваш ли Живко?

-         Познавам го! Но какво от това? – ядосваше се все повече седмата кукла.

-         Ами ето какво – ние го попитахме, поканихме, уведомихме, а той не ни отговори! И затова сега няма стол! – каза едната „водеща” кукла и поведе скандала към стола.

-         Вие сте лъжци! – викна много ядосаната седма кукла.

„Водещите” се опитаха да не се ядосват, но все пак се ядосаха и най- учтиво отговориха:

-         Не е вярно! Ти си лъжецът! И това, ако искаш да знаеш, всички го знаят!

 Другите четири кукли загубиха сутрешното си добронамерено настроение и казаха полувъзмутено - полуотегчено:

-         Ами, ние да си ходим, че да не ви пречим....

И внимателно заобикаляйки седмата кукла, си отидоха. Разкривеният кръг сега се състоеше от няколко празни стола, две „водещи” кукли и една подскачаща и много ядосана кукла.  

-         Няма стол за мен, защото не ме харесвате! Обаче децата ме харесват! – викаше тя и упорито не сядаше в никой от свободните столове.

-         А ти харесваш ли децата? – попита замислено едната „водеща” кукла, което съвсем вбеси гостенина.

-         Това няма значение, важното е, че те ме харесват! Защото мога да викам! А мога и да не викам! И мога! И мога да съм хубав! И все по- хубав ставам!...

„Водещите” кукли, които всъщност бяха едни много добри кукли и не обичаха да се повишава тон, съвсем оклюмаха. Ясно беше, че всякакви думи са излишни.

-         Тогава пък ще си отида при децата, които ме харесват! – заяви ядосаната кукла. – А между другото, вие защо не знаете, колко наем плащате? Защо не знаете, а???

-         Все пак, ти децата харесваш ли ги, това е много важен въпрос? – опитаха се да попитат „водещите” кукли. Но отговор не получиха. Защото ядосаната кукла както изневиделица беше дошла, така и изневиделица отлетя обратно навън. Етюдът „ядосана кукла ядосва всички останали” увисна малко в пространството, но ... нямаше какво да се прави.

Децата, които наблюдаваха етюда, се спогледаха изненадано и вдъхновено.

-         Татко, ще взема чука ти за пържоли, да си поиграя на ядосан! – каза по- големият брат на баща си, който вече беше излязъл за работа.

-         Мамо, аз какво да взема, че и на мен ми се играе на ядосан? – попита малкото братче майка си, която с единият крак беше в стаята, а с другият – в кухнята, а ушите и бяха нейде по средата на пътя за магазина.

-         Аз ще съм водеща кукла и ще ви викам, че лъжете! Обаче, намерете оня Живко, че ми е много важен! – заяви сестрата и застана пред огледалото да се гримира.

Децата се втурнаха да вършат нещо свое, а куклите останаха висящи и мълчаливи до следващата сутрин. Още не бяха решили какъв етюд да разиграят пред сънените погледи. Но по въпроса вече се мислеше усилено с всички средства на кукленото изкуство.