Вчера :)

от Eowyn на 29 май 2006, 12:33

Категории: Нещата от живота - Забавление - Купон
Етикети: китара , бира , кафе

 
Еее, ама вчера беше жесток ден (че и част от нощта). Не можах много да спя след купона у Тони и още от 10 часа се раззвънях за кафета...Кумата (и тя бивша рожденичка тия дни) се съгласи да пийнем кафенце и хоп, озовах се в СГ, в Миленката.Пихме там, аху-иху, ние двете като се съберем и на нейното гадже просто лошо му става - две лигли наведнъж...Аз по едно време го съжалих, ама той каза,че вече ни е свикнал ;) После те щяха да ходят на мач, но аз първо си поседях малко на нейния лаптоп,че иначе нямаше къде да ида на нет в неделя (не че няма къде, пари няма за зали, сега ще обясня защо).Там пък се видях в айсикю с разни хора,и като заредих пак кафетата едно след друго...Обаче ми се скъса маратонката, отлепи се! Еййй, щях да получа удар - любимите ми червени маратончици, които отиваха на червената ми раница!!!Отгоре на всичко, бях с 3 лева до четвъртък...Аз на токчета две седмици , докато се прибера до Пловдив? Че и до Етрополе да ходя на токчета?! Малеееееееееее....добре,че майка ми каза да ходя да купувам летни чехли с тайните пари, пък тя ще ми ги възстанови. Да , ама те тайните пари на обща стойност 10 лева, плюс ония 3 - 13.НЕма и нема в СГ магазини за обувки, а в двата , които все пак открих - чехли по 18 и 19 лева, ей как ме беше яд!Добре,че едното момче за кафе , като ме видя колко съм ахнала по едните чехли, бързо се нави да ми даде 5 лв, да не ми спре ищаха.Та сега съм задлъжняла.Много мразя да дължа пари и никога не взимам назаем, даже и като съм на път да умра гладна.Само че сега със скъсани маратонки две седмици, нещо не върви...Та новите чехли са много сладки.Избрах си синички, с малко бродерия и гледах да са със сравнително малко мъниста,че сега са модерни едни...Да паднеш от ужас просто, ако имаш някакво чувство за естетика;) Taaa после пак кафе с тоя младеж, 3 часа! Ужасно мразя да вися по кафетата на едно място, бтв, ама така или иначе ходя веднъж на 2 месеца в СГ, поне да си видя познатите...Лаф-мохабет,лаф-мохабет и неусетно дойде време за срещата с Делян. Това ми е един много много ама много близък приятел, малко са мъжете, които простооооооооооооооооооо обожавам като приятели .Та с него не се бяхме виждали от ...бе много време и вчера в кюто ми вика да излизаме вечерта и аз нали първа навитачка...Не,че нямам да науча 1000 думи за сряда. Както и да е. Хващам се аз да ходя на Орлов мост.Тука Делян,там Делян - кьорав Делян няма. Ма и аз нали съм една ориентирана - звъня веднага да питам от коя страна на Орлов мост. И като взе да ми обяснява до езерото Ариана, което било езеро, в което нямало вода и аз като си представих,че трябва да ходя до стадиона?!?!Обаче те бяха почти на изхода на подлеза. Казвам "те", защото Делян беше с някакви младежи с бири и китари.От много отдавна не бях присъствала на мероприятие, на което се пие бира в парк и се дрънка на китари.Беше адски весело.Не,че съм пила бира, ако не броим две глътки...Та насядахме на едни пейки, извадиха една китара и като се почна - Металика, Айрън Мейдън,Хелоуин (май само аз знаех пълния текст на If I could fly, или те вече се бяха изпонатряскали), Куийн,БТР,Хиподил...Някакви "гавъри"...По едно време част от компанията се изнесе да ходи на някакъв концерт в Шипката, пък ние, безпаричните, останахме сами да си пеем :)  Присъединиха се към нас някакви други хора, едното момче взе китарата и простооооооооо, сложи в джоба китариста на наш'та компания. Както казаха - като пее Гънс,все едно слушаме Аксел на 80 процента, а като пее Бон Джови - Джон на 90...Та този младеж ми заприлича на един от Пловдив, по стойката, по гласа...Ама нали бях без очила ( и сега Тонката ше каже "ей с тая суетност" ) и беше тъмно, не можах да позная дали е той. Както и да е. Важното е,че беше жестоко! Отдавна не съм си прекарвала така яко навън.Сигурно от спането на моста в Ловеч.(Е, ако тогава имахме китара с ония клошарски вид, можеше и да изкараме некой лев, бееееееее). Тръгнахме си някъде около един и добре,че имаше хора в моята посока, че от Борисовата до Плиска пеша сама някак не ме очарова идеята. Та като вървяхме към Плиска и пак решихме да пеем, пяхме Jingle bells ;) Малко посред лято, ама много обичам тая песен ;):) Та така, пак недоспала.Вече ходя като сомнанбул.Ужасен навик имам - в колкото и да легна - в 7, най-късно 7.30 съм на крак...Айде, след малко отивам да доспивам ;)