Очаквам с нетърпение и тръпка,

когато уморен се връщам в къщи

да чуваш в коридора мойте стъпки,

да ме посрещаш и да ме прегръщаш.

Когато до гръдта ми се притискаш

в очакване на ласка и закрила

се чувствам горд и нужен, без да искаш

изпълваш ме със щастие и сила.

Прегръщай ме макар и да съм тъжен,

сломяван от умора и тревога,

защото щом почувствам се ненужен

ще спра да те обичам.Ако мога...