Почина великият Робърт Олтман
от duende на 22 ноември 2006, 00:32
Категории: Новини
С огромно прискърбие ви съобщавам, че един от най-значимите режисьори на нашето съвремие - великанът
Робърт Олтман
, е починал снощи, 20.11, на 81 годишна възраст.
Тежко ми е да пиша такива новини, дваж по-тежко ми е и защото Робърт Олтман беше един от любимите ми режисьори, чиито творби
Short cuts
и
The Player
бяха две от основните причини да се влюбя в киното.
Неповторимият му стил на дълги проследяващи кадри, заплетен и многозначен диалог и развиването на множество различни истории с обединяващо събитие, често със звезден ансамблов каст, ще остане за мен един от най-изящните експерименти в киното.
Творбите на Робърт Олтман са оставили отпечатък върху стила на множество колеги режисьори, милиони зрители по света, белязали със златен печат световната киноистория.
Сред преките наследници на уникалните му техники са прочутите Алехандро Гонсалес Инариту (21 грама), Кристофър Нолан (Мементо), и особено Пол Томас Андерсън (Магнолия).
Бащата на великите световни класики
Военно-полева болница - MASH, Thieves like us, Fool for love, Тhe Company
, както и незаслужено пренебрегнатите шедьоври
Images
(с прекрасната Сузана Йорк)
, 3-women
(може би най-значимата роля на Шели Дювал) и
Хлебният човек
(една от малкото зловещи роли на Робърт Дювал) е споделил наскоро, че през последните 10 години е живял със сърдечна трансплантация, която е пазил в тайна, за да не спрат да му дават проекти.
По ирония на съдбата (или не), темата на последния му филм
A prairie home companion
, е за последното предаване на дълго царствало радио шоу и сбогуването на артистите с публиката. Не знам дали Олтман е усещал какво предстои…
Макар при получаването на почетния си Оскар тази година Олтман да изглеждаше в добро здраве, носят се слухове, че е режисирал филма от инвалидна количка, а Пол Томас Андерсън му е асистирал.
Поклон пред един от най-големите майстори в киното, огромното му наследство-съкровище ще бъде вдъхновение за много надежди и храна за много търсещи души.
Без Великия Маестро киното никога няма да е същото...