От десети стих Павел увещава читателите си за останалите неща ( λοιπον ) да увеличават в Господ държането ( κρατει ) на пълнотата ( ισχυος ) негова. 11ст. не е облечете се,( ενδυσασθε ) а представете се, изиграйте ролята, често се споменава за дреха в стиха, но не е обличане, защото се ползва и за друго, чрез което оръженосеца се представя. ( πανοπλιαν του θεου ) „Божието всеоръжие“ или по скоро "съединено поставено в Бога", не е точно дума за оръжие, всъщност в Библията няма точна дефиниция на вещ с военно предназначение. В този пасаж Павел разглежда повече проблема на приемане, ползване и подготовка за бой, не толкова за видовете и предназначение на доспехите. Подчертава се участието на самия Бог в подготовката за воюване с тази фраза. ( στηναι ) е преведено устоявам, противостоявам в ст. 13, но всъщност е част от думата за възкресение ( αναστηναι ), което е явно показва някакво съществуване в условията на дяволски действия или пак нещо специфично, ( μεθοδειας ) вече трета уникална дума само за този стих. В Ст. 12 всичко е "ок", освен превода на думата "борба", отново уникалната дума ( παλη ) не е отбелязана с уникално значение, а то явно е нещо като отново или пак. Така смисъла на стиха става, "Защото не сме ние пак (само) плът и кръв, а сме началства и власти, "космократори" в тъмнината на времето, "пнеуматика" на злото поднебесно. Като цяло смисъла е запазен, но липсва в нашия превод "тъмата". Ст 13 има специфична дума ( αναλαβετε ), същата дума се ползва и в стих 16 за щита, смисъла е "добави идвайки до това". Противостоя ( αντιστηναι ) като в ст. 11, фразата ( κατεργασαμενοι στηναι ) е преведена навсякъде като "устоите всичко" или подобно, всъщност дългата дума "катергасаменой" значи "нещо става произвежда се вследствие на предходното", така значението на втората част трябва да е като противостоите, изграждане така устойчивост. Ст. 14 самото описание на бойните доспехи започва с ( οσφυν ), среща се за Йоан Кръстител и се превежда като слабини. Явно е не само пояс, но и нещо повече. Йоан не е носел броня в пустинята, но със сигурност е покривал "слабините си" от кръста до коленете, дали е бил гол нагоре вероятно да, но надолу е бил целомъдрено покрит с камилска козина. Хубава аналогия, християнина трябва да носи за долна част на бронята бричовете на Йоан, специалното в тях е, че те са изпъквали със странната си материя, но защитата е била явно „магическа“ или по скоро свещена. ( θωρακα ) Топака е нагръдника или горната част на бронята, тя прикрива гърдите и ръцете и със сигурност е била нещо като яке. Праведността явно е нещото, което защитава сърцето, белия дроб и ръцете. Така само имайки праведност може да работи правилно сърцето, тоест основата на живота, можем да вдишваме въздух правилно, което е символ на Духа, и ръцете ни ще са защитени от увреждане щом са покрити с праведност. Ст.15 обуването на краката е уникална дума, но поне е логична, ползва се само на места, където човек е пратен от самия Христос лично, Мр.6:9 и Дн. 12:8. Така обуването на сандали в предните два случая е споменато, защото такава е била юдейската мода. При ефесяните следва среща с противник и обуването е с бронирани чепици. Специфичното тук е в ( ετοιμασια ), българския и руския са превели "готовност", но някой английски преводи дават по точното значение, че обувайки обувки така се подготвя Благовестието на мира. Не е статично изчакване, а действие. Ст. 16 ( θυρεον ) отново уникална дума, според речника произлиза от думата за врата "тура". Може би щитовете са били сгъваеми, по интересно е, че в Йн.10 Христос сравнява себе си с врата, така щита-врата трябва да са затвори за враговете, и да се отварят само за приятели. Думата за стрела ( βελη ) е уникална също и прилича много на думите за; Авел, Велиал и Иезавел. Дали има някаква връзка за сега не мога да установя, запалената стрела не може да лети далече, лесно човек може да се предпази, ( πεπυρωμενα ) вероятно не е запалени а предизвикващи запалване стрели, „мена“ значи "на теб". Ст. 17 ( περικεφαλαιαν ) изглежда повече като покриване на глава, но само тук така се изобразява като ( σωτηριου ) сотерията - спасението. Спасението се среща често и навсякъде дори и тук се посочва, че е нещо което се приема, нещо направено на земята, но дошло от горе. Ето защо никъде в Марк или Матея няма сотерия, в тези Евангелия се говори за самия Христос, не за това, какво е направил за нас като в Йоан, не и за какво хората са получили от него като в Лука. Махайрата на Пнеумата е Ремата на Теоса, меча сечащ Духа е рема от Бог. Ремата е във човека и с този меч се воюва срещу враговете на личността и индивида. Този меч се ползва не срещу други хора, а срещу нещата, които те се опитват да прокарат чрез нечестивия вътре в човека, неизползването на такова оръжия превръща човека в жертва на злото.