СТРАННИЯТ

от Deneb_50 на 29 март 2019, 21:13

 

  
  
Всяка вечер може да го видите в „Клуба”. Седнал на маса, от която се вижда цялото помещение и почти винаги сам.
Когато реши слиза и сяда до д-р Тулуз- Лотрек.Но в този разказ става въпрос за съвсем други неща. Понякога нашият герой си мислеше, че не е за този свят. Случваше се да не разбира сам себе си и как да иска да го разбират другите, като той сам не беше наясно със себе си. Докато отпиваше от чашата си с разредено Розе се случваше умът и въображението му да сервират  сцени, в които той се чувстваше като статист във пародия на филм на ужасите.
Виждаше се в някакво странно заведение, на масите на клиентите бяха сервирани биещи сърца,дишащи дробове и всякакви други органи от човешкото тяло. Всяка поръчка се изпълняваше от трима, които приличаха по вече на месари или хирурзи с окървавените си престилки .
Понякога избухваха скандали, от толкова много поръчки,нямаше как да не стават обърквания. За някой сцените могат да изглеждат и плашещи, ала истината беше съвсем друга това беше единственият ресторант в галактиката,където клиентът можеше да си поръча и замени болен орган със здрав. Клиентите лежаха на избраната си маса и чакаха триумвирата да си свърши работата.
Когато всичко приключеше в първата зала добре след известно време клиентите бяха въвеждани в друга зала,където настроението беше на макс.
Странникът, шашнат как изведнъж се е намерил съвсем на друго място, изведнъж чу до ухото си любезен глас:
– Господине, ще желаете ли порция сърчица?
Преди още да се опомни отговора се изплъзна сам от устатата му:
– Да , но само едно и със  здрава лява камера. Изведнъж се чу някакъв пиукащ звук и усети че ръката му изтръпнала и то много. Стисна очи по навик и след това с мъка ги отвори.
Озари го мека зелена светлина, видя пред себе си цифрите  3`33. Е, каза си той –поне  не е часът на дявола.

Page accelerated by IISpeed - Page Speed optimization by Google for Microsoft IIS and ASP.NET