Напоследък с Коледа се свързват едни такива романтични истории... едни благотворителности... дайте един поне да сме добри в годината... Такива едни неща. Лошо няма - по-добре да си добър един ден, отколкото нито един.

За мен Коледата не е нищо подобно. Тя е най-егоистичният ми празник, по-точно - троен празник, нещо като триединство:

Коледа - Моят рожден ден - Нова година.

По тази причина се радвам много на зимните празници: Защото най-вече тогава, като малките деца, аз получавам подаръци. Е, и давам, естествено, но за да получиш, трябва да дадеш. Това е правилото. И важи във всичко.

Уж трябва в навечерието на Новата година да се прави равносметка. Обаче за какво би ми било това? Явно е имало от всичко по много. Много работа, много търчане, много надежди, от тях - много сбъднати и много неосъществени. Не бих ги слагала на кантара.

По-скоро си мисля, как да си подобря начина, по който възприемам събитията. Как да си изпълнявам по-добре намеренията. Какви награди мога да си подаря. Мисля си за подаръци като срещи с планината, срещи с приятели, срещи с хубави книги.

Руснаците казват: "Докато седнеш и станеш - пак е Нова година".
Затова, всеки подарен ден трябва да ни подарява по нещо.

А ако денят не го стори - да си подарим ние.