Пазарна икономика?
Нека да видим какво означава това словосъчетание, с което мнозина словоблудстват.
Икономика, идва от гръцки и означава – управление на дома.
Пазарна, означава, че пазарът определя правилата, по които ще се управлява дома.
Съществува такова понятие като социална пазарна икономика, което означава, че не пазарът като “инструмент”, а социумът определя правилата, по които ще се играе.
Не, въпросът е възможно ли е да имаме пазарна икономика, без никакви епитети и съществува ли някъде?
Не, не съществува, защото един от дефектите в сегашната обстановка е количеството и/или качеството на информацията, с което разполагат икономическите агенти, при взимането на решения.
Аз не съм в състояние да преценя дали лекарство Х е вредно или не, ето защо съвременното общество поставя изисквания от страна на “държавата” като властващ икономически агент да следи за бесопасността на лекарствата, храните, дрехите, автомобилите.
Поставянето на тези изисквани към Държавата, изисква увеличачаване на администрацията, което води и до увеличаване на разходите за общото благо.
Примерите с фенерите, пътищата и други подобни, всъщност разкриват други дефекти на пазара – обществените блага – и кой точно е мотивиран да построи фара в морето, който да бъде ползван от всички?
Тук наред с тези искания възниква и необходимостта от данъците.
Но, въпросът е, че и моментът с прехвърлянето на задълженията към държавата за построяване на пътища и фарове, или пък следенето за безопасност на хранителни, лекарствени и други продукти – очевидно не е ефективно.
Когато липсва вътрешната убеденост у обществото, че не е редно да се продават вредни стоки, или пък, че “кооперирането” само за дадено благо е неработещ модел, държавата не може да се третира като заместител на същото това общество, което е лишено от обикновено нормално разумно възприятие на заобикалящата ни действителност.
След като в обеществото доминира т.нар. “емоционална осакатеност” , “липса на чест”, недостатъчен разум, то същото това общество, дори да прехвърли същите тези задължения на имагенерния субект Държава, няма да получи точно това, което иска – фара в морето, пътищата, безопасните лекарства и храни, или ако ги получи ще е на твърде висока цена.
Човекът, бивайки социално животно, не може да отхвърли вътрешния си егоизъм, поради което е нормално, ако аз отговарям за законодателството за безопасност на хранителните добавки (консерванти, емулгатори, стабилизизатори и тн ), да бъда изкушаван да се съглася с дадена корпорация да забраня конкурентен продукт (щото е “опасен”) или напротив, да оставя на пазара не толкова безобиден продукт.
да отхвърлиш егоизма си, означава да се отречеш на инстинкта си на самосъхранение, да страдаш от липса на самочувствие, да искаш да превърнеш себе си в мравка/пчела – работничка, готова да даде целия си живот, единствено в полза на “семейството/кошера”
Мравуняка се грижи перфектно за оцеляването на членовете си, но искаме ли ние да се превърнем именно в мравки, и да отхвърлим прогреса?
Замисляли ли сте се върху проблемът наречен социална отговорност?
Когато ти даваш част от парите си, за да подпомогнеш други бедстващи в момента, защото утре може и ти да си бедстващ?
Нека приемем, че аз днес съм безработен. Получавам 360 лева помощи (някъде там е тавана). Достатъчни ли са ми тези пари? Не, защото тези пари не стигат в София, но стигат в Трявна (например). Всички безработни софиянци, варненци, пловдивчани, русенци и бургазлии се вдигаме на стачка и казваме – искаме още помощи. Още пари, не стигат. Вие, работещите се съгласявате, защото знаете, че водени от социалната отговорност, утре може също да сте на нашето дередже и да изпитате недостиг.
За да стигнем до увеличаване на тези помощи, трябва да увеличим лептата си в полза на обществото! Това генерира повече безработица, тъй като разходите за труд се увеличават. Влизаме в една спирала.
Та, всеки опит да се увеличат изискванията към имагенерното понятие “държава” всъщност води до повече бедстващи точки (хора и обекти, инициативи), които да бъдат подпомагани.
Защото фирмата като икономчически агент не е мотивирана да покрива разходите за фарове, ако същата тази фирма е например интернет-доставчик.
Аз, също не съм мотивиран икономически да покривам разходите по субсидиране на БНТ, защото не гледам тази телевизия, не съм мотивиран да помагам на тютюнопроизводителите (въпреки, че съм пушач), не съм мотивиран да подпомагм и млекопроизводителите, или пък бедните села.
Но, след като обществото ме задължава, то определено ние не можем да говорим за пазарна икономика, особено, когато помагаме данъчно на туризма, лекарствата, спортния бизнес, образователния бизнес и тн, или пък директно даваме пари на определени ик. отрасли. Това не е, и не може да е пазарна икономика, защото има изкривяване на пазара. В един момент – всички водени от стремежа си да произвеждат туристически услуги, пренасищат пазара, но бидейки подпомагани от правителството, всъщност агентите дори и да губят остават на пазара, обратно в други отрасли има недостиг на работещи фирми, щото тези бизнесмени вместо да произвеждат кино произвеждат туристически услуги.  По същия начин, инициативите от типа на „Изберете българското“ са абсурдни, защото аз не съм съгласен да увеличават цената на турския домат (чрез мита), за да го изравним с цената на българския скъп домат (Само зада защитим „родното“ производство.)