Не, няма грешка в заглавието. Четете нататък и ще видите.

Както може би знаете, програмата на учителските протести за днес включваше създаване на жива верига около Народното събрание, така че да не може пиле да прехвъркне, та какво остава депутат да я премине. Инструкции какво да правим в случай, че някой народен любимец все пак се опита да я разкъса, примерно може ли да го ритаме по кокалчетата на краката - така и никой не даде.

В 10:00 часа живата верига изглеждаше все още рехава и доста нейни брънки липсваха тук и там, но независимо от това тя беше налице и опасваше цялото НС. След час очакваните от всички многобройни тълпи учители, стичащи се от цялата страна, така и не се появиха, и съвсем естествено живата верига се трансформира в полукръг, който се изви пред главния вход на Парламента.

Синдикалните лидери дръпнаха по една прочувствена реч, с което към 11:30 изчерпаха своя репертоар и влязоха в сградата, за да се спазарят за размера на учителските заплати.

Времето минаваше и ни ставаше все по-студено, но това не охлади ентусиазма ни, и ние продължавахме да развяваме знамена, да вдигаме шум – всеки както може: свирки, кречетала, подвиквания. Всички припявахме заедно дерящия се касетофон, взет специално от организаторите на СБУ, за да озвучи района.

Като казах „знамена”, ще доуточня, че не е нужно те непременно да бъдат държани в ръка, защото особено ако ти е студено и си си забравил ръкавиците, но не и шапката, за тях съществува един друг много удобен начин. Ето вижте:

Всичко на всичко видях два плаката, които според авторите си сполучливо осмиват действителността, та затова ще ви ги постна и тях.

Чуха се свежи вицове като този за Татяна Дончева защо не успяла да стане кмет. Ами защото погрешно си мислела, че сексът и градът вървят заедно. Някои колежки пък се задяваха с полицаите и в отговор блюстителите на реда, въпреки че се опитваха да се държат на положение, отвреме-навреме ги даряваха със сияйни усмивки и с обещания, че маий… ще им излезе късметът.

Пръв от депутатите излезе Волен Сидеров, за да ни надъха в негов стил. Забеляза, че сме малко хора и изрече патетично: „Нека видят онези вътре, че днес сте малко, но утре ще станете още по малко!” След което в ухото си чух една колежка да казва: „Този пък какво искаше да каже, за геноцид ли ни говори?”

Ето го лидерът на „Атака” готов за атака.

А това е неговият автомобил, който също атакува, може би… пътното движение.

Температурите може и да не са се променяли, но понеже стояхме на едно място, ни ставаше все по-студено. Постепенно цялата учителска общност, за да се стопли, започна да се поклаща в такт с музиката, като всеки внасяше индивидуалност в движението – при едни то напомняше на туист, мернах елементи на хип-хопа, самбата, рока, а една групичка даже му друсна хорце, въпреки че музиката не беше народна, а някаква песен на Тони Димитрова.

Аз се местех от ляв на десен крак и обратно и по едно време – след около час – вече така бях автоматизирала движението, че го правех несъзнателно. Споделих с психоложката опасенията си, че нищо чудно с тази нова стъпка без да се усетя, да си тръгна оттук, което няма да направи добро впечатление минувачите. Помолих я да изрази професионално мнение и тя рече, че това състояние се наричало стереотипия (идва от думата стереотип).

След 12:00 часа добрата самарянка Стела Банкова започна да ни черпи с чай. Чаената церемония се повтаряше на равни интервали през около двайсетина минути. И въпреки съветите на някои - да не се докосваме до депутатския чай, аз влязох в прегрешение и си взех.

Не можах да остана докрая на протеста, защото имах малко работа, но си тръгнах успокоена, че колегите понасят добре тази тежка ситуация. :)

Качих се на трамвая, който беше претъпкан с народ, по-точно промуших се през вратата му, и въпреки че не е по темата, ще ви разкажа и последната случка от днес.

Една баба с бастун се беше запънала на пилона на вратата и аз я помолих да се дръпне, за да мина навътре. Тя ми заяви, че ще стои там, защото ще й е по-лесно да слезе, особено ако някой й помогне, като… я бутне. Обърнах й внимание, че точно този начин за слизане не е безопасен. Тя ми каза, че тя това го знае много добре, тъй като именно така си е счупила крака, вследствие на което носи бастун. Попитах я от трамвай ли е паднала. „Да, двама пътници до мен се сбиха и така и не разбрах тогава, защо на тях нищо им нямаше, а аз пострадах”.