На 1 Май във Варна, на протестно шествие излизаме работници от различни сектори и градове, но с общи проблеми. Всички ние и нашите семейства сме пряко засегнати от картелните споразумения между работодателите, поддържащи заплатите в цялата страна изкуствено ниски. Всички сме потърпевши от масовото укриване на осигуровки, което ни лишава от базови трудови права, като справедливо обезщетение при безработица и спокойствие за бъдещето, като в същото време нанася удар срещу и без това мизерните пенсии на сегашните пенсионери. Всички сме потърпевши от повсеместното погазване на трудовото законодателство чрез произволното увеличение на работния ден, незаплатения извънреден труд, лошите условия и т.н. Повечето от нас са сменяли не един работодател през годините, и сме се нагледали на всичко – от натиск от страна на управата да не използваме полагащите ни се почивки, до психологически тормоз и унизително отношение на работното място.

Всичко това се случва на фона на все по-тежкото социално положение в страната. Българските работници продължават да са най-бедните и най-обезправените в цяла Европа, като нито една политическа сила в страната не смее дори да излъже, че може да предложи някаква стратегия за отлепяне от дъното. Нещо повече – цялата икономическа стратегия за развитието на България се гради на схема за социален дъмпинг, който е официална политика на всяко следващо правителство. Това е политиката на привличане на чуждестранни инвеститори чрез данъчни облекчения и обещания за евтина работна ръка. Политика, целяща да осигури бързи и лесни печалби за представителите на родния и чуждестранния бизнес елит, на гърба на работещите хора, които са тези, които плащат сметката.

Само че чуждите компании така и не се втурнаха към България, като към 2018 г, основния „чуждестранен инвеститор” в страната си остават българските работници в чужбина, които наливат милиарди в българската икономика, изпращайки пари на своите семейства. От данъчните облекчения и хилядите привилегии за бизнеса се възползваха най-вече родните едри бизнесмени и олигарси, които натрупаха базнословни печалби, разорявайки страната. Унесени във вихъра на лесните печалби и обслужвани от всички значими политически сили у нас, те лобираха за въвеждането на радикален данъчен експеримент в страната – плоския данък, чрез който прехвърлиха данъчната тежест върху гърба на работниците и оставиха социалните системи, като здравеопазване и образование, трайно недофинансирани и доведени до колапс. След десетилетия на пазарни реформи, образователната система се е запътила към пропастта, а здравеопазването вече е там. 2018 година ни посрещна с новините за десетки нови закрити училища и болници из цялата страна, като в същото време стана ясно, че българинът доплаща най-много за здравни услуги в целия ЕС. На фона на тази социална катастрофа, статистиката за демографския срив в страната и масовата емиграция не би трябвало да ни учудва. Единственото, което трябва да ни учудва е търпенето на българския народ. Но и то си има граници.

На униженията и произвола трябва и ще бъде сложен край!

Решенията на всички тези проблеми минават през обединението на работещите хора. Наивно е да вярваме, че някой ще се пребори за правата ни вместо нас. Това трябва да свършим ние, както сме го правили винаги в историята. Историята на международния ден на труда – 1 Май е история на борба. Той започва да се отбелязва в цял свят, след като на 1 Май през 1886г. в Чикаго, хиляди работници организират демонстрация с искания за 8 часов работен ден. Властта разпръсква с насилие техния протест, а 8 работници са осъдени и обесени заради участието си в демонстрацията. Делото срещу тях се превръща във фарс и международен скандал, като няколко години след обесването на работниците, съдът е принуден да признае, че те са били напълно невинни. Драмата в Чикаго дава още повече сили и решимост на борбите на работещите хора, като борбата за 8 часов работен ден се разпространява по цялото земно кълбо, а 1 Май започва да се отбелязва, като ден – символ на борбата на всички работници по света. Борбените работнически движения и синдикати успяха да спечелят не само битката за 8 часовия работен ден, но и всички придобивки, на които се радваме днес, като трудови договори, социални и медицински осигуровки, почивни дни и обедни почивки и т.н. Всички те са извоювани от работещите хора преди нас, които чрез протести и стачки неведнъж са карали властта да затрепери и нервно да разписва документите официализиращи правата, които работниците вече са извоювали на улицата. Именно това ще направим и сега, изправяйки се срещу паразитите, които ни докараха до това отчайващо положение. Призоваваме всички работници от частния и от публичния сектор, да се присъединят към общата борба. Присъединете се към автономния синдикализъм, който набира все по-голяма сила в страната.  Да излезем заедно на 1 Май и да станем част от борбата за социална промяна в страната! Силата е в обединението и солидарността между работещите. Силата е в синдиката!

СРЕЩУ РАБОТОДАТЕЛСКИЯ ПРОИЗВОЛ!

СРЕЩУ СОЦИАЛНИЯ ДЪМПИНГ!

НЕЗАБАВНО УВЕЛИЧЕНИЕ НА ЗАПЛАТИ, ПЕНСИИ, МАЙЧИНСКИ И ДЕТСКИ НАДБАВКИ!

ЗА ДОСТОЙНО ЗАПЛАЩАНЕ И УСЛОВИЯ НА ТРУД!

Шествието ще започне от Козирката в 11:00 и ще завърши на площад „Съединение” (Червения Площад, с-у Младежкия Дом).

Към шествието на варненските работници се присъединяват и работници от секциите на автономния синдикат в София и Видин, работници от Неохим – Димитровград, бивши служители на “Макс телеком” и “Пикадили”, работници от Велико Търново, Пловдив и Стара Загора, работници от градския транспорт, както и бивши работници от корабостроителницата и варненските пенсионерски организации солидарни с борбата срещу работодателския произвол.

СОЛИДАРНОСТТА Е НАШЕТО ОРЪЖИЕ!

Източник:

http://arsindikat.org/

+ Периодичният БЮЛЕТИН на АРС:

Чети и разпространявай!

++


За достойните старини на настоящите млади. Или не се надявайте
Solidbul | мар. 27, 2018

Павлина Делчева коментира част от публикациите, които бяха посветени на „идеята“ за повече вноски в частните пенсионни фондове, за сметка на солидарния фонд в НОИ



+

Балканската врата към европейския трудов пазар

... Официалните данни сочат, че общият брой на свободните работни места в България е в пъти по-малък от броя на регистрираните безработни. Експлоатацията е полуофициална. Минималната заплата в страната традиционно е най-ниската в целия Европейски съюз – 261 евро бруто. Огромна част от българските работници нямат трудови договори. ... Понякога дори не получават заплата за последния месец, а и не си търсят правата...

... виж цялата статия.