От няколко дни чета какво ще стане като дойде Буш в София. Няколко хиляди полицаи, които ще се превърнат във фейс контрол, забраняват простирането на дрехи по балконите (впрочем, с тази новина се прочухме по света), ще бъде работен ден и цяла София ще бъде парализирана. Заради един човек, който ще дойде тук да гостува. А защо ще дойде, никой така и не каза. За какво ще си говорят с Първанов и Калфин? Повечето внимание е насочено към лъскането на града.
От няколко дни около НДК ремонтират парапетите. Например тези на излизащият от под НДК Васил Левски вече е с чисто нови парапети. Измиха улиците. Поставиха маркировка. Похвално! Но защо това се случва само когато дойде някоя височайша личност? Защо не поправиха парапетите по-рано? Какво искаме да демонстрираме на Буш, че сме много готини и цивилизовани ли?
Дали ще види парапетите и дали ще му направи впечатление прясната маркировка по улиците? Вероятно не. Скоростта с която ще мине по улиците сигурно няма да му позволи да види и част от нашето гостоприемство.
Стана ми тъжно, защото един вид това си ни е наша народопсихология. Може къщата да е цялата с главата надолу, но ако ще идват гости ще приберем боклуците в шкафовете, ще ги натъпчем там и като си заминат гостите сигурно ще се изсипят на пода отново. Царе сме в това да лъснем повърхността така, че да не личи гнилото отвътре. Дори и прогнилата дъска ще боядисаме с прясна боя, нищо че ако това е пейка и някой седне, тя ще се счупи от старост. Важното е да изглежда добре. Пък на кой му пука какво представлява всъщност...
Как ли се чувства Буш, знаейки, че блокира един цял град за своята визита?
Аз лично много се радвах на Клинтън. Когато той дойде дори има смелостта да излезе на площада, без да стои в стъклена клетка, както преди време Буш излезе пред хората в някакъв град. Буш е класически пример на човек, който раздава демокрация (разбирай мир и любов), а се страхува от народната обич.