Преди известно време гледахме една серия на "Отчаяни съпруги", където се изказа следното твърдение "Обратното на любовта не е омразата, а безразличието." И тръгна един спор със сина ми, който е на 14 и е твърде заинтересован от любовта и, което му прави чест, все още, досажда ни с любовните си терзания, сякаш можем да му дадем някакъв отговор. Та той не можа да разбре смисъла на твърдението и аз се опитах да му го обясня с един пример.
Да кажем, че ти обичаш едно момиче. Би трябвало тогава да искаш най-доброто за нея, нали така? Но ако ти се виждаш, че не си достатъчно богат за да и осигуриш добро съществуване, то значи, че трябва да и намериш богат съпруг. А то не е така, значи - любовта е, че не ти искаш най-доброто за обекта на своята любов, а искаш обекта за себе си. Искаш да го притежаваш, да е близо до теб всеки ден и час, а обратното на "близо всеки ден и час" е точно безразличието. Като мразиш някого, пак ти се иска да ти е наблизо за да го удушиш, или поне да го тормозиш. Във всеки случай проявяваш към  него същия количествен интерес, макар и със друг заряд, както при любовта.
Та какво е според вас любовта? Желание за притежание въпреки всичко, или за "най-доброто, което можеш да му направиш" въпреки всичко (т.е. себе си)?