Какво е Християнството? И как да се откажете от вредни навици?

от Mileva на 11 ноември 2025, 20:48

Категории: Религии - Човекът и обществото - Размисли
Етикети: психотерапия , дете , родител , християнство , православие , исус христос

 
                            Здравейте на всички!
Да започна с това, че съм вярваща християнка.
Останете с мен докрай, за да разберете какво е християнството.
И как с психологически трик да се откажете от вредни навици.
Без значение от това, в коя сфера са! Четете 👇

    Вярвам в Бог, отец, баща на Исус Христос, дошъл на земята да победи смъртта и да подари вечен живот на вярващите. Вярвам, че един прекрасен ден, той отново ще дойде както е казано - на облаци и да ни спаси от Антихриста.
 Защото за всеобщо съжаление, преди Христос, според Библията ще дойде Антихриста.

Но какво е християнството?

   Родителство, което цели да запази нашата душа непокътната от злото и болката, която носи то.
Сравнението ми хрумна, когато за пореден път спрях сина си да си навреди. Докато съм подреждала в другата стая, баткото да вземе да докопа един светещ глобус.
    От онези, които се закачат над кошарата, въртят се, светят и пускат музика. Този многострадален глобус е такъв, един, наистина изстрадал много - счупен, без летящите звезди, с унищожена възможност за закачане, но все още геройски пуска музика, светлини и дори кукичката на летящите звездички се върти.
Не съм го изхвърлила, защото обожавам да разпускам под музиката му.
    Та, баткото го докопал и го включил. От както е започнал да се изправя, това е любимата му играчка за докопване. 
И аз преживях шок и ужас, виждайки как малкият, седнал на стола, на който се покачил за да достигне играчката, се опитва да сложи кукичката в... пъпчето си!
    След като го възпрях от опита, и скрих играчката от очите му, се замислих.
Нашата отговорност, като родители е не просто да отгледаме децата си и да ги възпитаме, но и да ги предпазим и  научим кои действия ще им донесат болка и кои постъпки - нещастие.
     Защото да яде по цяла кутия бонбони, всеки ден, може да изглежда прекрасна идея за детето, но в края на краищата не след дълго то ще придобие различни здравословни проблеми.
А всеки родител знае - има толкова други неща, които са примамливи за малките деца, но далеч не са безопасни...
 И точно това е християнството за нас, като възрастни!
    Християнството е родителството на един любящ баща да предпази нас, своите деца от опасностите, които могат да отровят и причинят болка на душите ни.
    Защото нашата душа е късче Божественост, която се отравя от греха.
    Кой родител желае неговото дете да стане престъпник?
 Или пък да получи нездравословни навици - лъжа, мързел, преумора от работа, или пък дори и нещо по-лошо.
Справка - за греховете в десетте божи заповеди.

 Кой родител го иска за детето си?
    Никой, разбира се. И именно това е християнството.
Защото всеки, който се привлича от греховете, станали толкова привлекателни през последните години, не само отравя живота си, но сам себе си отравя.
    Нещо интересно от православието: душата ни, тъй като е "облечена" в тяло, след извършването на всеки грях, преживява смърт на божественото в нея още приживе.
   А каква е тази смърт?
Това е като да нямаш енергия или да усещаш липса на щастие, дори и в най-пълноценните условия на живот,
където има от всичко по много; отсъствие на мир в душата и във взаимоотношенията; отчаяност и недоволство и от най-дребната спънка.
   Православието го нарича морално разложение - дълга мъчителна смърт през целия живот.
А по-лошата новина е, че болката продължава и след смъртта - в ада.
   И така накрая има хора, постигнали много в света, но без капчица енергия, без чувство за щастие; а в много тежките случаи се вижда и злоба в очите, защото, когато умре божественото в душата, на негово място идва демонското.
    Когато дървото остане без корен, то изгнива проядено от насекоми.
А коренът е това, което дава сила. В случая на човек, който е божие творение, коренът е вярата в Бог и неговия единороден син Исус Христос.
    Колко проблеми създава нездравословния секс с различни партньори; лъжите; кражбите; омразата към родителите; гордостта и убийствата.

    За справка - едва ли родителите на младежите убийци от новините за тази година, са горди от децата си.

Да, не говорим за хорския срам, а за безнадеждността, която изпитват родителите, знаейки, че тяхното дете е причинило нечие зло... Душата на детето се отравя. А родителят страда.
Защото за Бог, ние хората, сме неговите деца. И без значение възрастта ни, ние дори и в зряла възраст често се държим именно като деца!
Да, когато и да сме на 50+, 60+ години, ние си оставаме деца. На родителите си. На Бог. Съмнявате ли се?

                                                                       И накрая, обещаното:

     Тъй като имам досег към психотерапията, ще ви разкрия една тайна от нея.
Най-лесният начин да се отървем от вреден навик. Погледнете своя детска снимка. Вътре във вас живее все още това дете.
    И тогава, мислейки за това дете, което е, всъщност, детският ни образ, да се попитаме - дали бихме сложили в детската му ръчичка шишето алкохол, който без значение на марка и години, си е спирт, или запалена цигара?
    А дали бихме му позволили да легне в легло с някой, който го наранява телесно и душевно?
Дори и последното да носи някаква облага, примерно? А да престъпи закона? Как ви звучи?
    И всеки път, когато сте на прага на подобна постъпка, спрете се и си спомнете детското аз.
 (Ако трябва погледнете своята детска снимка). 
    Във вас има едно дете, което бавно се трови от всяко грешно решение (или по християнски още и грях).
    А накрая участта е силно, дълбоко страдание.
Страдание, което подсъзнателно ни пречи да бъдем добри.
 Към останалите. Към себе си. Дори и към животните.