Неделя. Отварям едното око. Леле, станало е девет. Ще ставам. Надигам се скърцайки. Не ща да ставам. Отпускам се да си досънувам. Ега ти гадния сън. Имам чувството, че го сънувам цяла нощ. Някакъв недоизпълнен ангажимент. Няма да сънувам. Ще ставам. Пак скърцам. И ставам. На автопилот включвам кафеварката. Сега ще седна на масата, ще пия кафе и ще гледам в една точка. Ще се връщам към живота. Излизам на терасата. Тоя пък славей какво се е раззял? Човек не може да събере мислите. То поне да имаше мисли… И тая трева по ливадата кога толкова порасна за една седмица. Поне да имаше дъжд, а то от два месеца суша.

Връщам се обратно в бърлогата. И кога се е появила тая паяжина в кьошето?

Най-после кафе. Уф, пари. Става още по-зле – звъни мутрафонът. Няма да се обадя. Машинално се обаждам. Синът ми ме пита за една оферта. Тоя пък какво се е разработил посред нощ? И ми честити празника. Да бе, верно че е Гергьовден. На края ме пита защо не се преместя от пижамата в анцуга и да се поразмърдам. Ми щото не ща. За това. Гадно ми е. Нещо ми е депресивно.

Сядам на масата. Тоя път кафето не пари толкова. Даже май че е приятно. А розите на перваза са полудели. Цъфнали вкупом. Почвам да си мисля какво да я правя тази депресия. Някъде бях чел или чул, че това състояние е нормално, даже необходимо, за да зареди човек емоционалните си акумулатори.

Добре де, гадно ми е. Май започва да не ме е грижа защо ми е гадно.

Оглеждам се. Една единствена дума започва да дърпа вниманието ми – Благодарност. Благодарен съм че съм здрав. Благодарен съм за приказните деца които имам. Благодарен съм за този слънчев и уютен дом и зелената морава пред него. Благодарен съм за Маргето. Благодарен съм за чудесния си бизнес. Благодарен съм за всички хора – познати и непознати, с които съм свързан, от които мога да получа любов и да им даря любов. Благодарен съм за това, че се родих българин и то точно в това време. Благодарен съм за това, че се научих да схващам и други закони освен материалните. Това промени живота ми. Благодарен съм за пътя по който вървя. Благодарен съм за търпението, което имам да бъда духовен, интуитивен и оставящ всичко да се случи от само себе си. Абе аз май съм щастлив! Славеят от вън го потвърждава шумно. И не съм сам. Тери и Шогун също са писали по въпроса.

А вие за какво сте благодарни?