Много ми хареса идеята, че ВЪЗРАСТНИТЕ в България могат да са по-активни, защото от тях зависи много.

Няколко примера във факти:

През 2005 година дълго и нашироко обсъждахме ние (български студенти в Германия) защо Румъния все по-позитивно бива представяна, а БГ все остава в сянка. Тогава решихме, че това се дължи на недобра PR (public relations) на БГ. Юни 2006 бе направен проект “ Bulgarische Woche im Herzen Westfalens ”. Целта беше Специалисти от БГ да направят контакт със специалисти от Германия в съответната област, за да се създаде основата за бъдещи проекти, както и страната ни да бъде представена положително с помощта на култрурни вечери с българска народна музика, хора и традиционна кухня, филми за страната ни, както и професионализъм отстрана на специалистите ни.

Равносметката: Нови проекти не последваха, защото БГ специалсти бяха абсолютно неподготвени, но подготвени да си направят едноседмична екскурзия. Дори и преводачката, която си бяха довели, не можеше да свърши грам работа, та наред с организационни дела трябваше да се ангажираме и с преводи. Танцовата група се представи блестящо.

През това време трябваше между другото и да работим, защото специално от нас всеки се издържа сам. Много търчане, изключително малко сън, много стрес около изпитите… Излишно е да споменавам, че проектът бе направен с идеална цел. Личности като Проф. Роберт, Зам. Директор на Института по Политика в Мюнстер, ни оказа най-голяма подкрепа, защото ни познаваше от други инициативи. Той желаеше да се направи проект в София с обмен на опит на професори по политика, така че БГ студенти да могат да следват предимно в страната си, но да получат и немска диплома. Това е все още голямо желание на мнозина от нас. Човекът бе разочарован, защото му се дадоха обещания, които не бяха изпълнени.

Какво мислите, че той мисли за БГ? Какво мислите, че си мислят младите хора? Аз мога да ви кажа за нас: Много от нас се позачудиха защо се занимават с "глупости", тъй като доволно имаме с какво да се занимаваме, следвайки и работейки в чуждата страна.

Говори се, че каквото обществото, такива и управниците. На мен тази работа ми прилича на дилемата кое е по-първо яйцето или кокошката?

Още един пример по темата са създадените подписки в защита на БГ мед. сестри в Либия. Основните действащи лица в тази инициатива бяха български и немски студенти с подкрепата на Аmnesty International. Подписките бяха пратени до Бундестаг-а и ЕП, от които последваха становища по темата, а под сътветните номера можеше по всяко време да се информираме за развитието на проблема. За да координираме нашите действия и с политиката на БГ, писахме и до БГ правителство, както и до президента на Републиката. Отговор нямаше. На среща в БГ Консулство в Бон попитахме на какво се дължи това, че най-засегнатата страна показва безинтерес по темата. Тогава ни се каза: „Еми, така е! Не се очудвайте!“ До днес не разбирам на какво не трябва да се чудя.

Вярвам, че ние сме само малък пример с подобен неположителен опит. Вярвам, че има още много млади хора с големи криле, които желаят да летят, където по-възрастни от тях хора ги напътстват и адекватно ги подкрепят. 

Докато пиша, вдъхновена от досега изписаното, ми хрумна, че може би е редно да протестираме срещу всички възрастни хора, които опорочават обществото ни с ленивост, непрофесионализъм и неангажираност.
В тази връзка се обръщам предимно към хората с повече житейски опит от мен за идеи и съвет!