В разгара на протестите срещу бюджет 2026, отварянето на дебати относно несправедливостта на плоския данък и месец преди приемането на еврото, можем да бъдем уверени, че непосилно високите цени и недостатъчните доходи са един от проблемите, които най-силно тревожат хората в България.

Inflation isn’t just an economic statistic. It’s not a neutral figure buried in news headlines or government reports. It is, in practice, a relentless force that strips wealth from the poor and delivers it to the rich — quietly, steadily, and with devastating efficiency.

Every year, as prices rise and currency loses value, millions of working people are pushed closer to the edge. Not because they’re lazy, not because they’re irresponsible — but because the system is designed this way.

28.11.25 - 

http://levfem.org/ : 

След отминаването на пика на инфлацията през 2022 г. непрекъснато чуваме и четем, че икономическата ситуация на страната се подобрява, а всяко увеличение на минималната заплата повишава доходите с много повече от разходите. Но аргументите за непрекъснато растяща покупателна способност са опровергавани всеки ден както с влизане в произволен магазин, така и с бърз поглед към статистиките, в които България никога не е напускала последното място по ниво на заплати в ЕС  от влизането си в него. Или към тези на цените на храните, показващи че някои основни хранителни продукти са по-скъпи тук отколкото в държави с пъти по-високи заплати. 

А

доверието на потребителите, доколкото можем да говорим за такова, се срива не ежегодно, а ежемесечно, 

достигайки -25,1% през октомври 2025 г.

 Тези данни показват недоверие и натрупана социалната умора, както и силно безпокойство за бъдещето и за покриването на основни жизнени нужди. 

Какво ни показва инфлацията? Какво поскъпва и за кого?

Инфлацията е индикатор за измерване на поскъпването на живота, но трудно можем да разберем въздействието ѝ върху различни социални групи ако разчитаме само на усреднените ежегодни данни. Годишната инфлация в България спрямо октомври 2024 г.  е 5,3% , но тази цифра всъщност има много различни измерения в зависимост от това с какъв доход разполагаме, какви продукти можем да си позволим с него и от кои ни се налага да се лишим, както и какъв е процентът от дохода ни, който отива за тях. 

Хранителните стоки често са продуктите, чрез които поскъпването на живота се усеща първо, а и най-остро – това са стоки за ежедневна консумация, които гарантират оцеляването ни, но всъщност представляват много повече: могат да бъдат отчетлив знак за икономически статус, възможности за водене на здравословен живот, осигуряване на комфорт и удоволствие, или пък точно обратното. Поскъпването на храните има драматичен ефект върху все по-широки социални групи, за които инфлацията означава лишения, тревожност и несигурност за набавяне на най-необходимото и прибягване до некачествени, нездравословни продукти с ниска хранителна стойност.

В България поскъпването на хранителните стоки през последните 10 години е по-силно изразено в сравнение със средните стойности в ЕС. Въпреки общата тенденция в цяла Европа при която цените на хранителните продукти отбелязват рязък скок и пикови стойности през 2022-2023 г., последвани от по-ниски процентни увеличения през последните месеци, процентът и темпът на растеж съвсем не е еднакъв за всички държави.   Индексът, сравняващ цените през 2015 г. и днес ни показва, че в България натрупаното увеличение е 83,5% – най-високото в ЕС след Унгария,  докато средната за ЕС стойност е 48,2%. Тоест, хранителни продукти на стойност 100 лв. през септември 2015 г. в момента струват 183,5 лв.

Неравенствата в България на фона на ЕС

България се откроява в редица негативни статистики на международно ниво. Освен, че е страната с най-ниски доходи в ЕС, също така е и с по-изразени неравенства между най-богатата и най-бедната част от населението. Данъчните политики като премахването на необлагаемия минимум, въвеждането на плосък данък от 10% и максималния осигурителен доход са особено неблагоприятни за хората с по-ниски доходи и не целят коригиране на икономическите неравенства. През 2024 г. по данни на Евростат разликата в доходите между най-богатите и най-бедните 20% от населението в България е била 6,96 пъти, в сравнение с 4,66 средно за ЕС, което придава още по-голяма тежест на различната тежест на инфлацията за отделните социални групи. Без съмнение най-засегнати са хората с най-ниски доходи, а за да си представим до каква степен, отново можем да сравним със средните стойности в ЕС. В България е почти тройно по-висок процентът на хората, които търпят сериозни материални лишения: 16,6% в сравнение с 6,4% в ЕС.

Но ниските доходи в сравнение с други държави изглежда не вървят ръка за ръка с ниски цени – тъкмо напротив, налага ни се да отделяме по-голям процент от заплатата си за базови нужди като храна и жилище, а скокът на хранителните продукти през последните години е един от най-резките в ЕС. Евтино можем да си купим алкохол и цигари, тъй като разликите в облагането им правят България най-евтината страна в ЕС за тях, но не и храна. 

С какво можем да си позволим да се храним?

Сравнението с други ЕС държави ни поставя в наистина тревожна ситуация. Но   за нея допълнително допринасят и вътрешните икономическите неравенства в българското общество. Към октомври 2025 г. разходите за храна и безалкохолни напитки представляват средно 28,6% от общите разходи на българските домакинства, но този процент съвсем не е еднакъв за всички. През 2024 г. хората с най-ниските 10% доходи отделят 37,2% от бюджета си за храна, докато за най-богатите 10% този разход е представлявал 21,7%.  

Тези данни разкриват как точно поскъпването влияе на хората в зависимост от доходите им. Не става въпрос само за колко хляб можем да си купим с една минимална заплата, а какви са възможностите ни за здравословно и пълноценно хранене. За съжаление статистиката ни показва по-скоро от какво се лишават хората и какъв вид потребление намалява – поскъпването ограничава достъпа не само до количеството, но и до качеството на храните, които можем да си позволим.

Данните на НСИ за хранителното потребление в България показват какви точно са разликите между най-богатите и най-бедните 10% от населението: през 2024 г. богатите могат да си позволят между 2 и 3 пъти повече риба, плодове и ядки, както и млечни и месни продукти на по-високи цени като преработени меса и кашкавал. Има категории храни, в които потреблението на по-бедните значително се увеличава – например зеленчуци – но разликата в консумираното количество продължава да бъде между 40 и 80%. 

Обществени неравенства в България

Влошаването на икономическото положение в България, особено покачването на цените на хранителни продукти и комунални услуги като ток и вода, е тежък удар за домакинствата с ниски доходи. За тези семейства, които отделят значим дял от месечния си бюджет именно за стоки и услуги с нарастващи цени, натискът от инфлацията е още по-силен. 

Въпреки че процентът на хората, живеещи в сериозни материални лишения постепенно намалява през последните години, това далеч не означава че лекото подобрение достига еднакво до всички. Делът на хората, живеещи в бедност – 21,7% остава сериозен, особено сред непълнолетните, където достига 28,2% през 2024 г. Това свидетелства за значителни икономически предизвикателства, пред които са изправени семействата, и в още по-голяма степен, самотните родители и подчертава високия риск от детска бедност. От своя страна, дискриминацията и сегрегацията, на която са подложени ромите, също произвежда бедност и тежки материални лишения – в проучване от 2020 г., изследващо измеренията на глада в България, 24,1% от анкетираните роми отговарят, че в последния месец поне един член на домакинството си е легнал гладен. Но докато за някои от хората в работоспособната възраст има известна възможност за социална мобилност, данните показват че пенсионирането означава не само спад в доходите, а и реален риск от бедност и социално изключване: 21% от хората над 65 години живеят в тежки материални лишения. Особено рязък е спадът в доходите на жените при пенсиониране: от 14,2% живеещи в тежки лишения във възрастовата група 15-65 години  делът им се повишава до 24% при жените над 65 г.

Несигурността, нестабилността и/или неравностойното положение на пазара на труда, заедно с отговорността за домакинството прехвърля тежестта на поскъпването върху жените, а постоянното покачване на цените задълбочава настоящите неравенства. Капиталистическата система, основана на евтина работна сила и неравен достъп до ресурси, възпроизвежда неравенства: жените, освен, че имат намален достъп и участие в пазара на труда, лидерски позиции и високоплатени работни места, по-често заемат нископлатени, временни или неформални работни позиции. Според Международната организация на труда през 2024 г. равнището на участие в работната сила на жените в България е 51,0 %, което е значително по-ниско в сравнение с този на мъжете, който е 63,0 %.  Въпреки че по-малък брой жени в сравнение със средните стойности в ЕС работят на непълен работен ден, това не се отразява значително на разликата в доходите. Тук  голямо влияние оказва вертикалната и хоризонтална сегрегация: жените се концентрират в определени сектори на пазара на труда, които са нископлатени, свръхнатоварени и с ниско обществено признание, въпреки важния си принос към обществото: здравеопазване, образование, социални услуги, грижовен труд и публична администрация. Въпреки че в определени сектори процентът жени на ръководни и високоплатени длъжности в България за 2024 г. се е повишил спрямо 2023 г., същият все още е значително по-нисък  от този на мъжете.

Разглеждайки в повече детайли неравенствата между половете, виждаме че жените имат по-малко спестявания, по-голяма несигурност на труда, по-често работят без договор или на непълен работен ден в гъвкави позиции. Разликата в заплащането между мъже и жени е най-сериозна във възрастовата група 25–44 г. – именно възрастта, в която голям процент жени прекъсват работа или намаляват работните си часове за да полагат грижовен труд в рамките на семейството. 69% от жените между 25 и 49 г. се грижат ежедневно за деца и/или възрастни в рамките на семейството. Ежедневната домакинска работа при двойките без деца се върши от жени в 83% от случаите, а при двойките с деца – в 92%.   

Така когато цените се покачват, тежестта на оцеляването – от сметките до храната и грижата за дома – пада основно върху жените в домакинствата. Това е пряко следствие от патриархалните норми, които им отреждат изпълняването на по-голямата част от неплатения грижовен труд в дома. Жените, които традиционно са отговорни за ежедневното пазаруване на хранителни стоки са много по-чувствителни към инфлацията и се опитват да компенсират намалената покупателна стойност чрез своя неплатен труд във време и усилие за сравняване на цени и готвене с минимално количество продукти. 

В заключение, данните показват, че нарастването на доходите не компенсира растежът на цените. Увеличаването на минималната работна заплата и на възнагражденията в определени сектори през последните години несъмнено са стъпка в добра посока, но дори и неколкократните вдигания на МРЗ не успяват да изравнят нивото и с настоящата заплата за издръжка, т.е. доход, необходим за покриването на основни разходи, според изчисления на КНСБ към октомври 2025 г.  Освен това, разликата в заплащането между половете остава значителна. Това ще рече, че инфлацията се усеща още по-силно от жените, тъй като средните им доходи са по-ниски. Особено уязвими са възрастните жени, живеещи сами. Така инфлацията  действа не  просто като неутрално икономическо явление, а като инструмент на система, която задълбочава неравенствата между социални групи и увеличава бедността на вече уязвими групи като жените, докато печалбите се концентрират в ръцете на малцина.