От както се помня двора ни е бил нещо като буферна зона за кварталните котараци. Като се разгонят или като си делят територията все у нашия двор са.

Цели пет огромни котарака. Аз даже съм им дала имена според цветовете им - Черния, Белия, Сивия, Рижия и Кафевия. Преди като имахме котка, те все се биеха за нея. Тя се опъваше на припек, те я наобикаляха и петимата и току се сборичкваха.... Много забавно, стига да не ми се размечат посреднощ под прозореца.

Вчера станах свидетел на нещо ново. Черния и Сивия се бяха покатерили на крушата и току се счепкаха. Не знам как не се изтърсиха.

Жалко, че Сивия духна, преди да съм успяла да ги снимам и двамата докато се пердашат.