Хасково , засрами се ! Вчера с изумление гледах новините по бТВ и Нова телевизия, които документираха фрапиращата проява на масова интелектуална ерозия у хората в този иначе приятен български град. Накратко: топастрологът на вестник “Стандард” , Емил Лещански, е предрекъл земетресение от шеста степен по скалата на Рихтер в малките часове на 19ти април. Уви, вместо дабъде игнорирано (както би следвало да бъде и всяко друго астрологическо послание), неговите думи биват размножени от медиите и сред хората, довеждайки всички до психоза и групова паника. Резултатът е налице. В седмицата предиуречената дата броят на застраховките за недвижими имоти в Хасково скача двойно , а в навечерието на Великден стотици жители се евакуират от къщите си ( въпреки опроверженията на сеизмолозите от БАН ) и прекарват цялата нощ в страх и очакване на апокалипсиса. Едни с тракащи от студ зъби, други с чашка ракия, трети пред чевермето .. Земетресението така и не се случва и постепенно общественото настроение градира към гняв и желание за съд и саморазправа с Лещански.

Цялата тази история ме депресира донякъде. Отчасти поради откровено трагикомичната наивност и склонност към суеверия на хората. От друга страна- защото по принцип вярвам, че колективното мнение тендира по-скоро към правилни решения, а този случай доказва именно обратното. Също така смятам, че хората в днешно време все по-рядко упражняват способността си да мислят критично, рационално и да правят справка с реалността относно нещата, които им внушават другите. Причините са много и не искам да влизам в безкрайни и детайлни разсъждения върху тях. По-скоро смятам да напиша нещо за астрологията, което се надявам да накара хората да се замислят и да спрат да се занимават с нея. Осъзнавам, че това няма да се случи бързо. Всъщност най-вероятно и никога няма да стане напълно, но все пак човек трябва да опита. И така:

Астрологията, противно на схващането на много хора, не е наука. Тя не покрива критериите на естествените науки като обективност, опитна и теоретична основа, методика и така нататък. Затова астрологията спада към категорията на псевдонауките , което по същество означава, че е поредната измислена от някого неработеща и недопринасяща с нищо добро за останалите хора дейност. Защо това е така?

Астрологичните прогнози почиват на хипотезата, че движението на небесните тела (главно планетите от Слънчевата система) и тяхното разположение в момента на раждането на човек определят чертите на неговия характер и най-общо казано по-нататъшното му битие. Това включва признаци като екстровертност, комуникативност, интереси към различни сфери от живота: изкуство, техника, наука, търговия, склонности към развитие и деградация по ред показатели и още много други. Многобройните школи си служат с различни и донякъде противоречиви фактори, които според тях влияят на личностните характеристики на хората.Така например западната астрология в днешния си вид разчита на движението на всички планети от Слънчевата система плюс Луната и Слънцето, докато китайската игнорира Плутон, Уран и Нептун, но за сметка на това взема под внимание близките комети. Всъщност редно е да се каже, че западната астрология интегрира постепенно тези три планети едва след като биват открити от астрономите в хода на последните триста години. В същото време наталната астрология твърди, че мястото на раждане има решаващо значение, а други- че точното време, в което е зададен въпросът към астролога. Като цяло между астролозите липсва консенсус относно необходимата предварителна информация за изготвянето на един качествен хороскоп и болшинството използват някаква индивидуална комбинация от техники. Ако астрологията беше истинска наука, това нямаше да е така, защото хората щяха да са проверили експериментално и независимо един от друг всички тези неща и щяха да са наясно кое в каква степен е важно. За съжаление методиката за проверка куца чувствително в случая. Факт, чиято причина се крие главно в   

              Рядко някой от астролозите дава конкретен отговор на въпроса: “Как небесните тела влияят на живота на хората?”.Става дума за фактическия механизъм на действие, с който те ни действат и който остава забулен в тайна от хилядолетия. Никой до сега не е регистрирал (тоест измерил) по какъвто и да е пряк или косвен начин наличието на сила, с която планетите или Слънцето определят детайлите на живота на хората, за които се говори в хороскопите. (Тук естествено възниква въпроса: а защо само на хората?Ами на останалите животни?) От време на време се намира някой, който да излезе с думите, че има природна сила, видите ли, която върши тази работа. Това не е вярно и би могло да подейства убедително само върху интелекта на човек, който е имал трудности в гимназиални курс по физика. Проблемите с физичните сили са много:

Първо, тяхното действие зависи винаги от разстоянието между обектите. Накратко: колкото по-далече са две неща, толкова по-слаби са силите между тях. Това означава, че влиянието на Плутон върху хората трябваше да бъде доста по-малко от това на Марс например, а двете заедно- нищожни в сравнение с това на Луната. Нищо подобно обаче не се твърди в хороскопите. Напротив, там всички планети имат равна пропорция на действие.

              Второ, никъде не става ясно коя точно от физичните сили е отговорна. Имайки предвид,че изборът (между фундаменталните физически сили ) не е много голям: гравитация, елетромагнитна, силна или слаба сила, можем да си позволим да изследваме възможностите една по една. Последните две сили (слабата и силната) действат на ниво елементарни частици, което ги прави практически неосезаеми на разстояния по-големи от една трилионна част от милиметъра (0 цяло и ...петнайсет нули след запетаята и един метра), така че автоматично отпадат от класацията. Електромагнитната сила също не става, понеже планетите като цяло са слабо  електрически заредени и действието на магнитното им поле е нищожно. Особено в сравнение с това на самата Земя и на Слънцето. Ако елетромагнетизмът беше отговорен за небесната намеса,  последните Земята и Слънцето трябваше да са доминиращ фактор в хороскопите, но това, както знаем, пак не е така.

              Остава една последна възможност- това да е гравитацията. Нека да проверим. Следвайки формулата на Исак Нютон , тази сила е пропорционална на масите на телата умножени по някаква константа и обратнопропорционална на квадрата на разстоянието между тях. С други думи:

F = G*m 1 *m 2 /r ² ,

където F е силата, измерена в нютони, G e константата (равна на 6.67* 10 ^-11 m ³ kg ^-1 s ^-2 ), m 1 е масата на едното тяло в килограми, m 2 – масата на другото тяло пак в килограми, а r е разстоянието между тях измерено в метри.

              Нека сега да сметнем на колко е равна гравитацията, с която Сатурн действа на едно бебе, което тежи 2 килограма, в момента на неговото раждане. Масата на Сатурн е 5.6846  ×  10 ²⁶ kg или приблизително 95 пъти повече от тази на Земята. С една дума- тежко. В същото време обаче, и той не е като да ни е зад ъгъла на улицата. Разстоянието между Сатурн и Земята варира между 1.1955 и 1.6585 милиарда километра в зависимост от времето и въртенето на двете планети около Слънцето. Разликата от половин милиард километра също е повод за размисъл, но да нека да го оставим за момент. Да предположим, че нашето бебе е имало късмета да се роди, когато със Сатурн сме били най-близо, и съответно гравитацията е била най-силна. Напомпвайки всички тези числа във формулата на Нютон получаваме следния резултат:

F = 6.67 * 10 ^-11 m ³ kg ^-1 s ^-2 * 5.6836 *10 ²⁶ kg * 2 kg / (1.1955*10 ¹² m) ² ≈ 5,3 *10 ^{- 8} m*kg/s ²

              Или с други думи силата на гравитацията е приблизително равна на 5.3*10^-8 нютона. Хм.. малко слабичко. За сравнение: един нютон е силата, която е необходима, за да се засили един килограм каквото и да е с ускорение един метър в секунда. Съответно, с 5.3*10^-8нютона, което е близо петдесет милиона пъти по-малко, забравете да помръднете нещо, което е близо до Земята. Но дори това да не е проблемът.. Правейки същата тази сметка с Юпитер, когато е най-близо до Земята, показва, че гравитацията, с която той действа на новороденото бебе, е равна на 7.313*10^-7нютона, или близо 13 пъти повече от Сатурн. Така, нека сега да предположим, че в момента на раждането в стаята има две акушерки, всяка по 65 килограма (или общо 130 кила), които са на половин метър от бебето. Гравитацията, с която те действат на него по същата тази формула, е равна на 6.9368*10^-8 нютона. Това е повече отколкото Сатурн и по-малко от Юпитер. Ако имаше нещо вярно във версията за гравитацията, би било редно да отчетем и присъствието на акушерките при съставянето на хороскопа на горкото бебе. Естествено никой себеуважаващ се астролог няма да го направи и да те пита, колко акушерки е имало, докато са те раждали. Лесно се вижда освен това, че е достатъчно да вкараме още няколко човека в стаята, за да неутрализираме и гравитационното влияние на Юпитер, както и на всички останали планети взети заедно впрочем. Да не говорим, че самата сграда на болницата, в която се случва раждането оказва милиони пъти по-голяма гравитационна сила, отколкото цялата Слънчева система (с изключение на Земята), при това точно два пъти по-малка от гравитацията върху едно бебе, което тежи не два, а четири килограма. И така нататък и така нататък. Използвайки наученото по физика от 9ти клас, бързо се вижда, че астрологията няма никаква физична основа, на която да се опре в методите си. Нещо повече- всеки, който може да умножава и да дели, е в сила да разобличи подобни псевдонаучни глупости за някакво въображаемо действие на небесните тела върху живота на Земята.
              Най-често все пак астролозите имат достатъчно акъл и в желанието си да не прогонят клиентите просто премълчават за естеството на силата, която действа според тях между планетите и хорските съдби. Същевременно този вакуум се скрива в до болка познатата от други сфери религиозна мистика, в която само те и още малцина техни колеги привидно са успели да проникнат и прегърнат. Докога? Както винаги: най-лошият враг на заблудата е срещата с реалността и така лека полека стигаме до секцията посветена на

              Изключително много обикновени хора, когато бъдат запитани дали вярват в астрологията, отговарят, че мислят, че в нея има нещо вярно, но съвременната наука не е напреднала достатъчно, за да го обясни. Това не е така. Съвременната наука е доказала, че астрологията е една безсмислена и безпочвена смесица от окултизъм и псевдо-психология и в следващите редове ще цитирам част от примерите, които потвърждават това.
              От близо шестдесет години се събират систематично статиски и се правят различни изследвания, които дават оценка за коректността на астрологичните прогнози. Ако астролозите наистина имаха силата да предсказват бъдещето, миналото и съдбата на хората, това щеше да се види при прегледа на голям брой независими един от друг хороскопи, както и при стандартните статистически тестове, на които се подлагат всички подобни теории. Уви, натрупаните с времето резултати показват засега абсолютно консистентно, че хороскопите дори, когато са направени максимално акуратно, информирано и професионално, не притежават прогнозираща сила отвъд статистическия шум. На прост език това означава, че всичко, което предсказват астролозите са бабини деветини.

              Например, в едно от изследванията, които четох наскоро бяха направили следния тест. В рамките на група от двойки хора, които са родени на едно и също място и по едно и също време (т.нар. time twins) са събрани данни за характерите им, социалния им статус, кариерата и здравословното им състояние. Ако имаше нещо вярно в астрологията, тези хора щяха да си приличат по всички тези показатели и да водят доста сходен начин на живот. Реалността обаче е друга. Между участниците в изследването се оказва, че няма никаква осезателна връзка. Докато всеки астролог би предсказал точно обратното. Резюме и един много дълъг списък от подобни изледвания може да се намери и в тази статия на Джофри Дийн от Университета в Пърт, Австралия, и Иван Кели от Университета в Съскечуан, Канада. А пък като една наистина изчерпателна, прецизна и систематизирана колекция от проучвания препоръчвам и материалите на сайта на The Scientific Exploration of Astrology. Фил Плейт, който е астроном и скептик, има също адски добър и забавен постинг на своя блог относно астрологията. Накрая, ето и едно видео на Джеймс Ранди- бивш професионален фокусник, радио водещ и основател на фондацията “Джеймс Ранди за образование”. Аз си умрях от смях, докато го гледах. По същество той разобличава някакъв астролог, който е дръзнал да му направи хороскоп в youtube (историята с хороскопа започва на петата минута от видеото):

                Потресаващо е колко много хора вярват на казаното и написаното от астролозите без да се замислят. Като започнем от редица известни личности, които несъмнено дават кофти пример на останалите, минем през голяма част от собствените си познати, приятели, роднини и колеги, и свръшим с продавачките по будките за вестници и таксиметровите шофьори (нищо против последните). Всички, с които съм говорил, са ми разказвали горе-долу едно и също. Всеки си е намерил някакво потвърждение за себе си и е твърдо убеден, че именно то е ултимативното доказателство за вярността на цялата теория. Най-често става дума за шепа хороскопи, които описват правилно чертите на характера му или които веднъж - два пъти се предсказали някакво събитие, което в последствие се е случило наистина. Защо обаче никой не се сеща за купищата хороскопи, които не са познали нищо?? Нито някой си задава въпроса, каква е вероятността нещата, които пише в тях, да се се случили по чиста случайност. Например, колко често някой стар приятел се сеща за мене и решава да ми се обади по телефона? Или колко често се случва да се сдобия с някаква дребна сума пари? Обикновено хороскопите са пълни с многозначителни и твърде неточно формулирани прогнози, които всеки може да напасне към ежедневието си. Инстинктивно хората търсят приликата вместо разликата. Един прост експеримент, който илюстрира това и който всеки може да направи, е да вземе вчерашните хороскопи за всички зодии, да ги прочете и да види, кой от тях описва най-добре това, което в действителност му се е случило. Естествено, при това не бива да гледа кой хороскоп за коя зодия е, за да намали ефекта на самозаблудата. Това усложнява малко процеса (но ако сте двама, няма проблеми: единият просто трябва да изтрие заглавията на хороскопите и да даде останалото на другия). Ако повторите този опит достатъчно пъти, ще видите, че средно 1/12-та от хороскопите съвпадат с вашата зодия, което е горе-долу, колкото се очаква по чиста случайност. До същите изводи може да стигне човек и, ако вземе хороскопите за своята зодия от няколко различни източника и започне да търси противоречията в тях.

Заключение

              Есенцията от цялата тази история е: Астролозите (самозаблудени или не) вредят с действията си на останалите хора. Чрез тях се възпитава един лош (и неморален) мироглед, в който липсва допир с реалността, в която всички ние живеем. Случилото се в Хасково е поредният пример, при това наистина достоен за учебниците по история. Пълно безобразие е, че медиите съучастват, вместо да противодействат, на този абсурден цирк на суеверието. Най-вероятно поради факта, че всяка телевизия, вестник, новинарски сайт и радио имат в екипа си поне по един астролог, те така и не казаха очевидната истина, че хората в Хасково са реагирали като лумпени благодарение на предоставената медийна трибуна и тиражирането на откровеното невежество и доказано шарлатанство, наречено астрология.