От висините на малка Звезда
слушам песента на безкрая...
Отидох там... отново сама...
след себе си да почистя. Зная...

Не боли, сърце и не блъскай
толкова жестоко във гърдите.
Знаеше на любовта си риска.
Ще полетим с теб от висините...

Събирам останките от мечтите
да ги сложа баласт във тебе.
Не боли, сърце... а  смири се
и на мене вече не си потребно...

Сега да вържем здраво крилете
със въжета от тихи стенания.
Не боли сърце - бъди проклето...
Скачаме...
              сбогом Небе....
                                  извинявай...