Гледам снега как вали и трупа и съм в очакване на предстоящите празници.

Радвам се на снега и зимната картина и се вълнувам като дете на подаръците,които макар и малки ще зарадвам своите близки.

Но наред с това ми настръхва косата, когато се сетя за жертвите, които даваме по големи празници - войничетата в камиона, децата в дискотека "Индиго", на 7.ХІІ.2006, Военният лагер "Индия" в Кербала е атакуван,12 декември 1990 г - В придошлите води на р. Върбица, Момчилград, загиват 10 военнослужещи от поделение 36050.

Винаги ги срещу празник даваме невинни жертви.

Нека с това да спрем, да бъдем по - добри и да не бъдем жестоки.Да не бъдем егоисти и да помислим за другите.

Нека да си помогнем сами, за да можем да кажем

БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ!